Телефонът
Телефонът- моят ням спасител
с тънка жичка свързва ме с дома.
Разкажи ми нещо, мамо, разкажи ми!
Наранена пак съм и сама.
Цъфнаха ли алени гергините?
Пак ли плаче старата чешма?
Чука ли в прозореца кайсията,
още ли ме вика у дома?
Още ли във плевника се крием
аз и батко в ароматните треви?
Сламка само ,мамо, изпрати ми!
Щом я сдъвча няма да боли!
Старата коза пак две родила, казваш.
Второто си кръстила на мен.
Не , не плача , мамо , ти разказвай,
слънчице на трудния ми ден!
Татко да ме чуе! Да, ще чакам
в сламено безвремие за топлия му глас.
Смея се , бърборя, а в мен проплаква
болката и липсата по вас.
Неуместна , несъвместна и ранена
ви целувам двама, ще се чуем пак!
С моя тъжен кораб- телефона
пак докоснах бащиния праг!
Все още няма коментари