Множество лица тя има,
умее често да се превъплъщава-
веднъж е сестра, друг път любима,
но винаги с най-ценното ни дарява.
В очите на детето ми всеки ден изгрява
и пак там се промъква, щом вечер ги затвори
и сърцето ми всеки път песен запява,
когато думичката мамо „заговори”.
Блясъкът в очите му- така ясно се четеше...
Отново в прегръдките си ме беше сграбил,
а сърцето му по-силно от всякога туптеше-
всичко бе ми дал и цялата ме бе ограбил...
Пак тя на помощ ще се притича
и никога не ще те предаде,
защото сестрата винаги обича
и живота си за твоя ще даде!
Ако ли пък приятелите ни ги няма-
в дните мрачни и в дните осветени,
мъката ни ще е двойно по-голяма,
а радостите така малки, когато са несподелени.
Понякога от всичко човешко искаш да се скриеш
и да си обичан от едно същество различно,
с което мъката си малко да убиеш-
без преструвки- съвсем първично.
Дали си майка или любима,
сестра или добър приятел,
знай едно- че и пролет, и лято, и есен, и зима-
винаги на любовта си ти подател!
Все още няма коментари