club50plus.bg

Децата се обичат по един начин, а внуците са много по-мили. Тази теза всеки я е чувал, но се убеждава в истинността й едва, когато стане баба или дядо. На мен това ми се случи на девети септември 2012 година.

Няколко месеца преди това синът ми Иван ни запозна с любимата си. Не след дълго ни показа снимките от видеозона на близнаците, които предстояха да се родят. Чувството, че ще стана баба, ме завари неподготвена, но пък много, ама много се зарадвах.  Близнаци никой не е очаквал, че ще се родят в нашия род. Синът и снахата са родени около Чернобилската авария и аз, малко на шега, казвам, че може този факт да има пръст в това радостно семейно събитие.

Аз се преместих да живея на селото, където от девети клас живее гордият татко с цел да помагам при отглаждането на Алекс и Андрей - така кръстиха близнаците. Аз дълго време тайничко се надявах единият внук да поднови моето име - Валентина, но сватанакът не пожела същото за неговото име и резултата беше две имена, избрани от снахата и сина по тяхно желание. На мен навремето ми беше намекнато, че първият ми син трябва да е на свекъра. Вторият аз кръстих на баща си, а третият взе моята буква.

Това, че не ми е подновено името, не ми попречи да обичам внуците както подобава да се обичат внуци. Те бяха толкова сладки - малки, пухкави създания, нуждаещи се от нашата грижа и топлота. Те са първите ми внуци. Единствена радост са за мен, чичовците, майка ми и баща ми. Сестра ми също много ги обича, понеже още не е станала баба. Ден след ден следим израстването им и им се радваме. Първата усмивка, първото агу, закрепване на главичките им - всичко ни радваше  Пиша в множествено число, защото не само аз изпитвах трепетни чувства. Изтърколи се годината в грижи и радости. Андрей пръв се осмели да се пусне от ръцете ни и да направи първите плахи крачки. След седмица и Алекс проходи. Започна се надпреварата между тях. Ние им се радвахме и внимавахме да не се наранят. С проговарянето малко ще позакъснеем, но и при моите деца беше така. Ние, трите баби около тях, им говорим, казваме стихчета, пеем песнички и с трепет очакваме момента, в който ще започнат да говорят. За сега речникът им е ограничен до бътя-бътя и аз нежно ги наричам бъталушки. Шегувам се, че трябва да ги заведем на Бъта баня. Пея им песента "Батальонът се строява..." Напоследък Андрей казва думата "кола", понеже си играе с колички, товари ги с пясък, камъни и ги вози. На двора сме им сложили пясък в едно корито, заградили сме мястото за игра да не обикалят цялата къща, понеже тя е близнак, и не е цялата наша. 

Не знам дали не описвам твърде сухо обичта си към внуците. Но трепетите на сърцето на баба Валя си ги чувствам най-много самата аз. Алекс и Андрей са обградени от обич и растат с всеки ден. Скоро тръгнаха на детски ясли, защото снаха тръгна на работа. Дано там свикнат бързо с обстановката и проговорят по-бързо.