Очите ти жадно ме пият-
единаци кошута млада видели,
aла е стръмно сърцето ми,
а мамещи китките тънки и бели.
Нощем кипва кръвта ми -
лудо вино от диви къпини,
бял пелин и обичниче
дават ми самодивските сили.
После пия много бавно, на глътки
мъжка сила от твоите шепи.
Луната, меден бакър, се препълни
от безусловни мъжки копнежи.
Вземам звезди от очите ти
алчно ги сипя в пазви,
като пендари на шията
дъхът ти търсещ ме жари.
Тънка струна мрака съблича
с песен омайна и истинска,
а под пръстите на гъдуларя
самодивска риза се свлича.
Ала ти казвах, че стръмно е
всичкото мое обичане-
светулка нощем в душата ти
въздишка ставам по съмнало.
И гърми, и трещи в очите ти,
светкавично е в сърцето!
Кенарена риза по съмнало
трепетно галят ръцете ти...
Ж.Д. - Lucky
Valentina Psaltirova написа:
Преди повече от 10 години
Прекрасно стихотворение с фолклорни мотиви! Изпитвам благородна завист към авторката за таланта й!
Живка Добрева написа:
Преди повече от 10 години
Благодаря за добрите Ви думи, Валентина! Всеки българин носи тази красота в себе си, аз просто исках да я припомня.
Поздрав: Lucky :)
Славка Лукипудис написа:
Преди повече от 10 години
НЕВЕРОЯТНО СТИХОТВОРЕНИЕ - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Живка Добрева написа:
Преди повече от 10 години
Радвам се, че Ви е докоснал моят стих, Слави! Желая Ви Усмихната и много успешна седмица!
Поздрав: Lucky