Когато не знаех къде да се дяна
от твойте милувки настръхнала аз
и как да изтрия сълзите на свяна
какво да продумам след този захлас,
ти сключваше сделка със своето его
намери ми слабия тон,
открадна съня ми и моето кредо
и стана за мен камертон.
Не можех ни крачка без теб да направя
верига ми бе любовта.
Живях разпиляна в мечти до забрава-
да можех да върна това...
На лишните чувства, дъха да подишам
да бъда отново рефрен...
Рани ме, стопли ме,светът да се слиса,
че обич ме сгрява и мен.
Че виж ме сега-набраздена от коле
и с гънка до гънка в издайна следа...
Едно демоде сред вятъра волен...
и все по-малко греша,за беда.
* * *
Снежанка Георгиева написа:
Преди повече от 10 години
Благодаря на всички, които гласувахте за "Жадна да бъда рефрен"!
Оценявам гласа Ви със сърцето си.
Написах искрено,с обич и малко носталгия .... - дано съм докоснала и Вас!
Моника Георгиева написа:
Преди повече от 10 години
Много искрено-браво!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви! Уважение и поклон пред читателите!