club50plus.bg

Ако от жажда тръгнеш някой ден към мен,
по вятъра прати ми вест. На мен да каже.
Бялото на облак ще съм откраднала за теб,
мечти без грим утро по мигли ще разкаже.

Ще отмервам и минутите по сянка на дъба,
с поглед по нежните тела на птици ще се рея.
И ще броя по пръстите на ръцете от сутринта
как времето застива, щом до мен те нямам.

Вечерта разнежена ще спусне воаления креп
и в пазвата на нощ нелунна теб ще ти разказва.
За пътя на сърцето, най- дългия от теб до мен,
и как все тръгваме, а стигаме едва средата му.

На изгрева горящ, де все прохожда зачервен,
писмо оттук ще пиша, да те буди рано сутрин.
Към мен посоката да сочи и все пред теб да е,
да те води неотлъчно, че по мене имаш жажда.

А залезът да ти прости поредно закъснение,
да почака още малко последен лъч да скрие.
До прага ми да дойдеш, по вечерно уморен,
от очи ми глътка обич най- после да отпиеш.