Не спирам.Не спирам да се питам-
все сама в живота ли ще скитам?
Да живея все така-за мига!
Да ме боли!Да ми спира дъха!
Всичко е преходно.Всичко е миг!
Всичко е болка.Всичко е вик!
Не бива човек да обича безкрайно.
В живота няма нищо случайно!
Днес пак се попитах-защо е така?
Защо боледувам?Защо ли тъжа?
Без обич не може.Не може без плач.
Тя,любовта-се превръща в палач!
Убива в човека надежда и вяра.
И носи след себе си само поквара.
Защо някой прави първата крачка?
А после те сритва.И мачка.
Защо някой казва-как те обича?
А после го гледаш встрани да наднича!
Защо някой иска с плам да те люби?
А после изчезва.Току се изгуби!
Защо някой пита-има ли тръпка?
А после направи погрешната стъпка!
Защо някой иска всичко от тебе?
Видиш го после-не си му потребен!
Защо някой хвърля пепел в очите?
А после те пита-защо са сълзите?
Защо този някой на кръст те изпъва?
И нервите после без жалост опъва!
За жалост-истината е една-
най трудно е да бъдеш обичаща жена!
венко венков написа:
Преди повече от 10 години
ОСВЕН АКО СИ ОБИЧАНА
Славка Лукипудис написа:
Преди повече от 10 години
Поздравлнеия!
Звучи ми като моя болезнена въздишка!
написа:
Преди около 10 години
Не се оставяй на саморазрушението. Живота сме го започнали весело като деца и трябва да запазим все нещо от тази хубост като подарък за Създателя..като се запътим някой ден за среща с Него