club50plus.bg

Българите четат! Това наше твърдение се оправда тази неделя, четейки сред вас в Борисовата градина в София. Малки и големи бяха взели със себе си любима книга и четяха под меките лъчи на есенното слънце. Гордо бяха залепили стикер, който да отбелязва, че са част от инициативата и дълго след края на деня още се срещаха хора по улиците, които се разхождаха със стикера, лепнат за връхната им дреха.

Ние, както обещахме се включихме в инициативата по специален начин. Питахме ви защо четете и коя е любимата ви книга, в замяна на вашите честни отговори раздавахме значки за спомен от нас.

Оказа се, че всеки от вас чете, воден от различна сила. Общото е, че всеки от вас, с който успяхме да си поговорим, сподели че четенето му дава нещо ново, че чрез книгата опознава нови светове, че изживява приключения, които реалния свят не може да предложи. Някои от вас определиха четенето като вътрешна необходимост, за други книгата е разтоварване и избор – за разлика от телевизията, където трябва да се ограничиш с излъчваните в момента филми и да бъдеш прекъсван от реклами на всеки 15 минути, книгата можеш да избереш сам и да се потопиш в нейната история изцяло. Четенето други определят като „изход от реалността и начин да се учим докато се забавляваме“. То дава приключения в любовта, а любовите са много, толкова много, че и да ти се иска да обичаш по толкова различни начини, един живот не би ти стигнал, а с книгата живееш много животи, всеки различен и вълнуващ. Срещнахме и хора, които четат, защото това им е занаята, а други просто обичат да им мирише на книга.

Най-малкия читател, с когото успяхме да си поговорим, беше на 7. Той сега е в първи клас и все още в училище не са започнали да се учат да четат, но той вече може и го прави с удоволствие. Мама любезно обясни, че когато въпросите му станали твърде много, решили че е време да му покажат как да открива отговорите им сам. Първокласникът срамежливо сподели, че обича да чете, защото му харесва, а любимото му четиво са комиксите със забавни истории на Том и Джери. Някои от запитаните с прискърбие споделиха, вече трудно четат, но като млади са го правили с удоволствие. Други споделиха, че продължават да четат книги, които им допадат, но често забравят автора, дори заглавието. Разказват, че преди години сякаш са вниквали повече в това, което четат. Имаше и такива, които споделяха, че вече четат само по две книги на години, което е прекалено малко, но си обещаваха, че ще увеличат броя на прочетените книги.

Затруднихме ви с въпроса „Коя е Вашата любима книга“. Всеки споделеше, че е много трудно да избере само една. Историята на Катлийн Уиндзор за сираче, пораснало и превърнало се в красива жена явно е впечатлила много от вас и те посочиха като своя любима книга „Вечната Амбър“. Вечни книги като „Малкият принц“ на Екзюпери също бяха сред изброените. „Диви разкази“ на Хайтов, Вазов, Мопасан… „Нация“ на Тери Пратчет, „Вълшебната планина“ на Томас Ман, „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак… нови книги като „Моля те, не казвай“ на Елизабет Адлър определихте като приятни за четене на плажа. Криминалната трилогия „Милениум“ на шведския писател и журналист Стиг Ларшон също беше сред споменаваните заглавия.

Някак си инстинктивно, когато ни попитат за любима книга, в съзнанието си търсим история, търсим роман, но ако имаме достатъчно време да помислим, може би ще се сетим и за книги от различен жанр, които сме прочели на един дъх и са променили вижданията ни за света. Такава е поредицата с научно-изследователска насоченост „Тракийското писмо – Декодирано“ на д-р Стефан Гайд.

Събитието остави много приятна емоция у софиянци. От вас очакваме да ни разкажете за настроението във вашия град. Чувствайте се свободни да довършите в коментари под статията изреченията:

За съжаление онлайн никой от вас, приятели, не откликна на въпроса ни. Вероятно това е било така, защото всички вие сте били навън с книга в ръка!