club50plus.bg

Много малък е процентът на хората, които с безразличие очакват деня за излизане в пенсия. Огромен е той при тези, които  емоционално преживяват наближаването на важното житейско събитие. Това е период на личностна криза, за мнозина доста болезнен. Тъй като в една или друга степен осъзнават, че неотвратимо идва времето да решават няколко важни задачи, обединени с въпроса „Какво да правя със себе си после?“.

За едни той поражда предчувствие за предстояща драма. Бъдещата липса на работа се възприема като загуба на собствената полезност за обществото, безвъзвратно попадане в зона на социална незначимост, включително за близки и познати. Някои избират за спасение линията да останат на всяка цена колкото може повече на работа. Особено тези, които са на престижни и добре платени длъжности или изпълняват дейности без значителни натоварвания и в доброжелателна среда. Вариант е и търсенето на друга работа, която би дала възможност за по-дълго общуване с активните хора.

За други излизането в пенсия е освобождение от нелюбима дейност, от изморително всекидневие, от досадно или мъчително подчинение на лош началник или работодател. Човекът непрестанно си представя, как ще захвърли папките или инструментите и ще разполага с цялото си време да се посвети на внуците, на любимо занимание или просто да попътува където му хрумне.

Пред скорошния пенсинер се изправят няколко значителни задачи. Многото занапред свободно време трябва някак да се структурира и много по-добре е това да се случи самостоятелно, а не друг да го направи в своя полза. Не е добро решение по цели дни да се търкалят зарчета, да се лежи на две ракии с пъпа нагоре или напълно да се задраска личният живот, отдавайки се изцяло на внуците.

Втората задача е свързана с намиране на някаква съществена социална роля, особено важи за онези, които са постигнали забележимо социално положение, били са публични личности или са изпълнявали важни за фирмата функции. Загубата на своя „Аз“ или рязкото му смаляване е сериозна психотравма. Очевидно най-важна е третата задача – да се намери област за приложение на собствена творческа активност.

Разумно е своевременно и спокойно да се готвим в трите посоки за пенсионирането си. Повечето хора това и правят, търсейки рационални начини да се приспособят към тази житейска фаза. Психологически подготвеният човек има възможности да открие сравнително подходяща социална ниша и така да удължи живота си при добро негово качество.

Помага снижаването на оборотите на работата, освобождаването от някои задължения, за да не бъде внезапен и стресов спадът след излизането.  Уместно е перспективното планиране, набелязването на някакъв изпълним и приемлив план за прекарване на свободното време. Поставянето на постижими цели и мотивирането за смислен и активен живот осигурява физическо и психическо здраве, редица удоволствия и радости в хода на пределната възраст.

За автора:

Д-р Илия Илиев е бивш военен лекар, специализирал е организация на медицинската служба и психиатрия. Повече от 30 години публикува в редица централни издания аналитични материали на политическа, историческа, социална и здравна тематика. В поредица дописки специално за Клуб 50+ той ще разгледа някои проблеми, касаещи физическото и психическото здраве и качеството на живота на българите в "златна възраст". Следете материалите от д-р Илиев!