club50plus.bg

>Та вървим си ние по нанадолнището на хубавия истамбулски булевард Истаклъ -това е булевард на богатите търговци с много лъскави витрини ,тук можеш да видиш оригинални магазини на световни марки като
Гуччи , Прада и Дънхил, ами от бяла техника, през 
лимузини и сто хиляди вида баклави ,но пусто портмоне то само едно и не се знае кво е останало вътре и накрая влизаш в първото срещнато кафене със 100 годишна история и пиеш едно турско кайве и те е
яд, що толкова бързо минаха 60г. а пък остават само 40 още и
кога ще дойда пак тук щото има толкова много неща за гледане а пък то живота само един.
И аз започнах да се взирам в една карта на стената ,която представя най-първия мост между европейската част и Азия и който мост още през първата световна война са го построили турците в компанията на братята Круп и Тисен от Германия,щото последните имали много хубава стомана и винкел-144 м. висок и само 17 м. широк но най-важното отляво е Мраморно море , а пък отдясно е Черно море
и имат различен вкус едното солено другото сладко но бурно и с различна ама корено различна флора и фауна.
>Единственото нещо което ги обединява откакто ги е създал преподобния е този мост, който аркадашите са построили за да си ходят при роднините в другия континент по чехли.Но аз нали съм много видяла и много умна преуспяла жена гордо заключих, че малкия пролив който е нарисуван на картата е просто друг квартал и като минем по моста, който е бутан три пъти от тогава и сега е съвършенство на техническата мисъл- съоръжение от стомана ,стъкло и бетон, ума не ти го побира и нощно време така свети, че може да си осветиш цяла България с неговата светлина
с прожектори от ослепителни полилеи на няколкостотин ката един върху друг , та аз казах на кака ти, ако вземем метрото и минем 7-8 спирки просто ще си идем от другата страна право в къщи ,сиреч хотела и ще се приберем навреме къмто 19ч.
>И като я убедих толкова убедително от тази стара снимка от преди 100 г. станахме и с най-голямо самочувствие отидохме на станцията където пише М- демек метрополитен и слязохме три-четири стъпала отдолу и хванахме метрото без да преминем на другия бряг на тунела , а от същата страна .
>Но като излязохме от тунела викам ,я каква хубава грамадна джамия с тънки минарета -пада ти калпака докато плъзнеш поглед до края на тънкото остриена върха.След това се чекирахме със самочувствието на европейци ,т.е. купихме си по един жетон от автомата на ъгъла и ето ти дойде едно влакче с пет-шест вагона , в което нямаше място яйце да хвърлиш ,а камо ли да се качиш -120 х. човека във 5 вагона ,не знам дали можеш да си представиш 
каква блъсканица и каква ламбада беше ,добре че един мангал ми освободи место до вратата иначе щях да експлодирам, а кака ти като слязохме след 10 тата спирка каза ,че така добре не се е чувствала от първата брачна нощ , ръце от опипващи местни турчета, евреи, гърци, бежанци и кюрди, черни и едри ,мустакати и белязани, просто мангали и много мангали, слаби ,бледи изпити и с много живи очи и само мъже , тук таме по някоя стара жена като мене, но много забрадена,щото аз минавам за бяла европейка и без забрадка,а пък и в повечето случаи те следят 
само две очи, защото жените ходят предимно с бурки. 
>Ех най после слязохме и тръгнахме пак по един хубав булевард и по един баир да катерим и като се огледахме след 10тина крачки пак видяхме тези хубави витрини , и пак Гуччи и Прада и пак лимузини и пак лицея на Бешикташ, нали има такъв отбор и много още ходихме и много бързахме за да не закъсненем и като излязохме на една малка градинка видях едни пейки намазани с много куришки от милиони гълъби ,но викам ,ех не мога повече сядам, защото ми се подвиха коленете да вървя и както си гледам небето изведнаж замръзнах от ужас, защото се усетих в този миг, ама така яко ми падна жетона в тъпата кратуна ,
та това са тънките минарета на последната джамия които пореха небето и сърповете им не можеха да се видят в небесата ,толкова бяха високи, и толкова бяхме смешни ние.
>О не е е ! Санта симплицитас ,свещенна простотия, та ние бяхме направили един огромен кръг с метрото и пак се бяхме върнали в началната точка на висене до джамето с тънките кумини .Кво да ти говоря повече, от този момент сменихме гида и кака ти стана гид ,защото аз не успях да и обясня що на картата има пак две морета, а пък ние сме били през цялото време в залива, без да преминаваме в Азиатската част.
>А ма тоя Истамбул е като Капана в Пловдив?!- и казах аз в моя защита и друго не можах да измисля в този момент на пауза ...
>Всеки човек ,който ,не е идвал в нашия град, непременно първия път се загубва в Капана като дойде и чак тогава заобичва Пловдив.
>А пък кака ти вика –нищо, то ни е за урок, ами дай поне да си купим сандвич с риба та да не се загубим пак .Е другия път ще ти разправям за тази риба нямат равни на себе си по хубави сандвичи и дюнери само, че този път ги ядохме в оригинал директно от морето. Голяма хава са тия турчоля! Всичко им е уникално просто и природно доближено. Затова са самородни.
>Извода от тази притча е, че даже и да си прецакан за част от денонощието, не се издавай и на другата сутрин разказвай във фоаето на хотела, ами та ние вече половината Истамбул го разгледахме остава само другата половина която е 2/3ти и е на другия континент. Така ни завиждаха и така със страхопочитание ни подминаваха, а само ние двете си знаехме що ни болят коленете и ставите от ходене.
>Айде полека в студа тази вечер.