club50plus.bg

Обичам да пътувам. Чужди градове, малки улички, окъпани в слънце, 
разкошно тюркоазено море, величествени планински пейзажи ... 
Дестинацията няма значение, важното е да се движа, да попивам цялата тази непозната 
красота. Всяка гледка се превръща в част от мен, пазя я като нещо топло
и безкрайно ценно, от което отпивам капчица по капчица в сивото ежедневие.
Едно от най-прекрасните места, които съм посещавала, е Корфу.

Това е вторият по големина гръцки остров в Йонийско море. Гръцкото му име е Керкира
и естествено е свързано с митологията. Легендата разказва, че богът на моретата
Посейдон се влюбил в нимфата Керкира и я отвлякъл на необитаем остров, който
нарекъл на нея. 

Като дете прочетох една книга на Джералд Даръл и описанията на Корфу явно
са ми направили силно впечатление. Още тогава си казах, че някой ден ще видя
това вълшебно място.

За решилите да пътуват до Корфу ще кажа, че най-забележителното нещо, 
което може да се посети, е дворецът на австрийската императрица 
Сиси - Ахилион.Там се е намирала нейната лятна резиденция. Историята не е весела, затова няма да ви занимавам с нея.

Дворецът е бял, чудно красив, но на мен най-много ми хареса парка около него. 
Друго прекрасно кътче е курортът Палеокастрица. Пейзажът е уникална комбинация
от плажове с кристално чиста вода и назъбени, живописни заливчета с обичайните за Гърция маслинови горички, лимонови градини и кипариси.

Как обичам малките, уютни, гръцки улички, по които едва можеш да се разминеш; 
заведенията, разположени на брега и странното усещане за нещо антично, което е било и ще остане много след нас. 

Всяко пътуване има начало и край. Бях малко тъжна, когато настъпи време да се разделя с тази вълшебна приказка, но си обещах, че отново ще я посетя.