Навън се чуват леки стъпки и едно сънено,рошаво момиче с ожулени колене,подава нос през прозореца.Слабичка дребна жена,пребрадена с бяла шамлия,се суети около запалената печка.Аромата на току-що кипнало прясно мляко изпълва въздуха наоколо.Преди да получа пръстена паничка от тази вкусотия и комат хляб,усмихнатия и поглед ме отпраща да измия сънените си очи от кофа планинска вода,висяща на един чепор от старата круша.Мекия и глас, смесен с кукуригането на петела, ме настига."Дяда ти замина пастир,аз отивам в градината в отвъдната махала и днес ти си стопанката на къщата".Само я чакам да се скрие зад ъгъла и нахлузвам старите гуменки на босо,подсвирквам на бойния другар-кучето и затичвам към края на селото.Мириса на сено,попило влагата на летния дъжд, ме обгръща.Нагазвам в мократа трева на ливадата.Небето е нежно синьо,а по него се гонят къделките на облаците.Слънцето наднича над тях и ме целува с лъчите си. Докосвам се до необятността на един летен ден с усещането за свобода.Свобода изпълнила спомените за детството,носеща носталгията от една лятна ваканция на село.
Песента на дъждовните капки направи пътека във времето и ме върна към най-незабравимата почивка-един летен ден откъснат от календара на спомените.
Все още няма коментари