club50plus.bg

Беше преди няколко години. Едни приятели ни поканиха на почивка с тях. Около 24 май, в София естествено дъжд в тон с празника (рядкост е на този светъл празник да не вали). Мрачно, тъмно, умора от еднообразието и работата...С някакво леко очакване за предстоящото лято, което ни се виждаше тъй далечно...  Е, не ни трябваше много време, за да се съгласим. Дестинацията – Вонеща вода, странно име, леко подозрително. Проучваме, селце с минерална, лековита вода. В хотелчето имало басейн, не търсим повече информация, детето ще е щастливо щом има вода.

Благополучно натъпкани в една кола, потегляме сутринта. Пътуването е забавно, приказки, смях. А и някак си измъкнали се от София, изведнъж влизаме сякаш в друг свят, слънце, чисто небе, светлина... Дори не спирахме по пътя, бързайки към нашата почивка и бягство, дори и за кратко. И пристигнахме...

Едно хотелче... подозрително напомнящо сградата на кварталната поликлиника, но боядисано в по-ярки цветове, точно на пътя, хвърчат коли... В двора на хотела има багер, не работи, но го оглеждаме с недоверие... На рецепцията вежлива и надменна дама се впуска в обяснения за лековитата вода и какви процедури предлагат. Не можем да я изслушаме, искаме да метнем багажа, да починем и да се гмурнем в дългоочаквания басейн.

Стаята беше приветлива и чиста, от терасата се виждаше рекичка, чийто ромон заглушаваше летящите коли по пътя, а зеленината около нея прикриваха самия път – приятно. Забравихме набързо надменната рецепциониска, багера в двора и странно изглеждащия хотел. Искахме басейн! Оказа се вътрешен. Омотани с по една хавлия тръгнахме да го дирим.

Дълги бели коридори, стълби надолу и надолу... Вървим, вървим, чакаме басейн...

Изведнъж започна да ни обвива странен аромат. Приближавайки, миризмата се засилва. Сега знам, че е на сяра... тогава ми лъхаше на ... канализация... Виждаме врата с надпис „Басейн” отваряме... Облак изпарения и смрад. Няма басейн, има т.нар вана или и аз не знам как го водят. Едно корито с размери 3 на 3м., пълно с хора... Има още 2 такива в залата, но те са празни. Е, така и така бяхме отишли, потопихме се. Сред миризливите изпарения, в неприятната близост до непознати хора. Жените гледат с погнуса лекия бял слой плуващ върху водата. С тон на многознайко обяснявам, че това е от минералите :-) . Не беше... Детето иска да се гмурка и да си играе в тясната „локва”, едва го удържаме, едрите хора около нас го гледат лошо...

И после... после го обърнахме на смях, беше толкова трагично, че друго не оставаше. Възмутените почиващи около нас явно се накиснаха достатъчно и си тръгнаха.. и дойдоха едни хорица и те с детенце, гледащи уплашено и душещи въздуха... И все едно изживях „дежа ву” – и те като нас, гледайки ни косо, постоянно правеха забележки на детето да не скача, да не плиска, едни такива притеснени... като нас преди малко...  И просто им казахме, че няма смисъл, нямаше други хора, само ние, нашите приятели и това семейство. Децата се плискаха и си играеха във водата, ние се смяхме и обсъждахме „басейна” и невероятното му ухание :-) .

Така започна нашата 3-дневна най-ароматна и незабравима почивка в с.Вонеща вода. Беше хубаво, много забавно и много, много миризливо. Намерихме нови приятели, изкарахме назабравими вечери и се смяхме. Смяхме се, когато се оказа, че смрадта на лековитата вода, не се отмива и след баня, жените се мажеха с тоалетни млека и парфюми, но дъхът на сяра си оставаше по кожата. Смяхме се, когато на втория ден банските ни се оказаха изтънели, и разнищени, явно от водата – добре, че бяхме само за 3 дни, иначе можеше и да си ходим с бански на дупки. Смяхме се, когато се оказа, че приликата с болница не е била случайност, хотелчето е в базата на стара поликлиника. Смяхме се на моето „мъдро” мнение, че белият слой върху водата първия ден е от минералите, на другата сутрин го нямаше, водата беше бистра, просто в басейна не слагаха нищо за пречистване, дълбоко естествена минерална вода... и разни „остатъци” от предишните киснещи в него... И не на последно място, радвахме се на късмета си, че багерът се оказа не просто украса, копаел външен басейн, просто по празниците не работел :-) .

Беше незабравима почивка, с много, много смях. Защото когато редом с теб са добри приятели и най-неприятното място може да стане перфектно. Беше забавно, свежо и миризливо, нашата „най-ароматна”, но толкова хубава почивка. Пък и случихме на време – слънчево, топло, почти лятно. Разхождахме се сред зеленината на околните паркове, красиво, диво, спокойно.

Ако трябва да съм обективен, хотелът никак не е лош, просто не бяхме подготвени за него. Не е „спа”, а балнео – център от едно време, водата наистина е страхотна, лековита, за краткото време, в което бяхме забравихме всякакви леки или по-сериозни болежки. Вече има и външен басейн  - истински, не като вътрешната „вана”, хубаво място, но тогава бяха пуснали подвеждаща реклама. Истински късмет, че случихме подходящите приятели с които да идем и всички негативи да ги обърнем на хумор, че се запознахме с толкова приятни нови хора, сега вече наши приятели. Че тръгнахме сред мрак и дъжд, и вятър, а пристигнахме сред зеленина, слънце и красота. Беше прекрасна почивка... е, с натрапчив аромат на ... „Вонеща вода” :-) .

П.П Няколко месеца след почивката, имахме проблем с канализацията в апартамента и миришеше, влизахме с погнуса в банята, вентилаторът и ароматизаторите не спасяваха положението. Но детето, тогава още малко, влизаше с огромно удоволствие... поемаше дъх с пълни гърди и казваше: „О, мирише на „басейн” ” и се усмихваше... Отново смях :-)