club50plus.bg

Вятърът ни довя към Карабунар. Изсипахме се там две коли женоря на преклонна възраст, такава ни бе организацията. Взехме да слизаме от колите.  Още не попил карабунарският прах по петите ни, седнахме под навеса в двор с голяма асма, която кротко шумолеше с недоизсушените листа на вече обраната стогодишна лоза. Митко, нещо като домакинът тук, ни прикани да слезем с него в избата, за да ни покаже какво вино за чудо и приказ сам е приготвил. Интересът ни към това място е по няколко причини. Нашата странна дамска компания се интересува от възможности за винен туризъм, от видове анимация, от дегустация, все неща, свързани с евентуална бъдеща професионална перспектива, но и от чисто лично   любопитство. А днес, тук и сега се изживяваме като винени туристи, канещи се да се подложат на гурме дегустация.  И на приказки.

   Заслизахме надолу по едрите, грубо подредени камъни и се озовахме в шороката изба. Веднага ни облъхва мирис на ферментиращо вино. Митко ни приканва да дегустираме от всяко –това е памид, а това хамбургски мискет. Така се казва, щото е кръстоска с немски сорт винарско грозде. А това е каберне... и така ха по чашка, ха по още една и от това и от онова пак. То, виното още младо, силно, неферментирало. Има време цяла зима. Напролет ще е друго – силно, тежко и упойващо. Но ние и от това поемаме достатъчно, то отпуска сетивата ни, развързва ни езиците. И се започна една приказка, едно чудо! От диалог – в монолог, от реплика, в дуплика, от въпрос към отговор, от теза към антитеза и т.н.

• Винената култура на българина се повишава стремглаво – започва Мими. Тя е тънка ценителка на българските вина, но познава безпогрешно и всяко по-известно задгранично.
• Виненият туризъм е абсолютен хит сред ценителите на качествения гроздов еликсир – влиза в темата Любо и опъва гордо гърди. – Нужно е малко време и не много средства, за да се разтопят от удоволствие и наши и чужди туристи, докато опознаят вкусовете на десетките различни видове вина у нас.
• Не е нужно непременно да носите на алкохол, за да опознаете добре всички вина – намесва се в разговора Мариана. – Наливането с вино като някои нашенци обиждат самата напитка. Виното трябва да се възприема като създаващо удоволствие, хармония, любов, наслада на сетивата. А не да се влагат чувства, енергия и пристрастеност към напитката. Радост е да се види, когато хората възприемат хубавото вино, като еликсир на удоволствието.
• Ето така ще променим винения имидж на България по света – казва гордо Дарина и приканва всички да вдигнат чаши в общ поздрав с кехлибарената течност.

   Но виното си е омайно и лека полека развързва езиците. Интересът се насочва към споделяне на тънките любопитни подробности свързани с първите стъпки, необходими във всеки винен тур. Особено тук, в долината на бесите, държавата на древните траки, които били изключителни майстори в приготвянето на виното и негови големи почитатели. Ние, като горди потомци на древните винари, се връщаме към тази трихилядолетна традиция по нашите земи. От местните хора научаваме, че гроздовите зърна се обработват внимателно, към тях се подхожда като рядък ценен дар на природата. Карабунарци говорят за виното, че е като за живо същество. Защото виното за тях е жива материя – променя се непрекъснато.

• Почти фантастично е да следиш развитието на едно вино – подсказва идеята си Митко, - да усетиш как то се променя в различните етапи на ферментация. Идват и чужденци, които губят ума и дума от изненада, когато узнават, че тук в долината на бесите, виното се е произвеждало от 4 хиляди години пр.н.е., че българското вино е равно по качество на най-прочутите световни марки. Интересно е да проследиш целия вегетативен цикъл на лозата, начина на събиране на гроздето и начина на съхранението му. После, предало се в ръцете на винарите, ляга в бъчвите, за да събуди отново силата си, да направи своята метаморфоза и да се превърне в кехлибарен елексир.

   Всяка от нас, дамите, знае как се дегустира вино. Препоръчително е да го задържиш няколко мига на небцето, така че да се изравни с телесната температура. Едва тогава се поема малка част въздух през устата, за се обагри от вкуса на виното. След няколко секунди се изкарва през носоглътката. Това си е цял майсторлък, но е единственият начин да се направи точна оценка за качеството на виното.

   Говорим си за усещанията, за няколкото групи и подгрупи аромати, съдържащи се в тази вълшебна течност. Защото това си е истинска магия, но най-интересното е да можеш сам да експериментираш със собствените познания и ароматни предпочитания.

   Опитвайки от няколкото вида вина дамите дълго обсъждат, сравняват, описват усещанията си. Спечелени като негови ценители, разсъждават върху впечатленията, търсят характера на виното, опитват да го причислят към тази или онази група или подгрупа. Първо откриват, че е съчетание от две или три сорта грозде. Долавят вкуса на букет от горски плодове, дъхави подправки, пресечени ароматни тонове и ванилия. После минават през живота на виното – на това му предстои да отлежи до пролетта, а може и няколко години в огромните бъчви зад нас. Но каквото и да се случва след време, то това са все стъпки на любовната игра между човека и виното.

- Знаете ли точната бройка аромати, които човешкият мозък може да различи? – пита Мария.

   Не че очаква отговор, само го казва на глас, за да си представим стотиците нюанси на всеки аромат, който може да различи човешкото обоняние.

- Да, ароматното разнообразие наистина е огромно – включва се Поля. – При това те са с различен характер – плодов, минерален, цветист, тревист.... Колкото повече се потапяте в тази интересна и богата материя, толкова по-интересно ви става – обяснява Поля и всички сме съгласни с нея.

- Абе, размерът няма значение – казва сериозно Митко и бърза да долее чашите на всички. После поглежда многозначително  към бай Пешо. Той пък бързо решава да покани дамите да посетят и неговата  съседна изба – имал още по-силно и ароматно вино. При него вече то е “станало” т.е. готово и може раздаде на всяка софиянка по една дву- и трилитровка. Докато върви начело на колоната от 3-4 заинтригувани дами, неудържали на любопитството да видят личното му производство, той ги разпитва деликатно дали била мит ползата от масажа. И дали въобще масажът помагал за бързото възстановяване на някои мускулни дейности. Съвместно с винотерапията. - Знаете ли, че във Франция разкрасяват с вино –включва се Мая, която е френска възпитаничка и живяла години наред във френскоговоряща страна. - Всички знаем, че Франция е страна, където виното е на особена почит и затова никой не се изненадва, че там е поставено началото на винотерапията. Пациентът не пие виното, а... се излежава във вана с вино. Звучи кощунствено, но е истина. Всеки любител на френски вина би се разтрепелил, представяйки си тази картинка. В околностите на град Бордо още през 1994 г. е отпкрит първият център по винотерапия. Основателка на центъра е госпожа Матилда, владетелка на замък, издънка на благороднатастара фамилия Катяр-Тома. Предпримчивата благородничка и находчивият й съпруг Бертран решили да съчетаят уникалните свойства на близкия минерален извор Кодали с лечебните качества на винените продукти. Реализираната идея е въплътена в Институт за красота “Винотерапия Кодали”, където медицински екип води поотделно или комбинирано четири различни курса: за релаксация, за подмладяване, за отслабване и за очистване на организма.

     Сред любопитните процедури са: вана /в голяма бъчва/, пълна с топла минерална вода, винен екстракт и свежи местни билки, запарване на тялото в среда, съдържаща пчелен мед, винени дрожди и специални биологични масла, масажи на тялото с масло, получено от семките на гроздови зърна, подводен масаж с вода от извора Кодали за насищане на кожата с минерални соли и пр.

   Въпреки че винотерапията вече е добила световна известност, тя все още се практикува единствено в този Институт за красота “Винотерапия Кодали”. Може би причината е в уникалното съчетание на местната минерална вода, специфичните сортове грозде, от които се правят екстрактите, билките и ... френския стремеж към красота. – привършва разказа си Мая.

 - Всичко казано дотук, не може да не надигне накърненото наше национално достойнство и да се запитаме какво ни липсва на нас – дали минерални извори, или хубави български вина, или мед и билки всякакви? И докато българските мъже се забавляват пиейки виното, то българките биха могли да последват стремежа си към красота и да започнат да го предпочитат под формата на вана. – разпалено се включва в разговора Ваня. Тя е изтънчена млада дама с винаги перфектно поддържан външен вид.

    Но от изказаните мнения на дамите по въпроса за винотерапията, бай Пешо вече установил, че положителното влияние на масажа било съмнително, ако организмът се подлага продължително време на някои видове нетрадиционен спорт и особено на издръжливостта при определени физически натоварвания. Още повече, когато си влязъл във възрастта на затихващите функции. Но за бай Пешо това не се отнася. Той си е от здрав корен, полива си го с чисто, руйно, карабунарско вино и гледа на живота като на красива муза на любовта – О, морна, морна... – си мърмори бай Пъшо и щастливо отпива от личната си винарска колекция.

   Връщаме се под карабунарската лоза, препълнени с вино и еротични виртуални, бай Пешови внушения и бързаме да стъкмим скарата, че много глад сме събрали по пътя и за емоции, и за приятелска приказка, и за веселие и смях. Първите готови кюфтета просто изчезват за миг между дамите и докато чакаме второто снабдяване, една от нас казва: - Вкусната храна била ключ към отслабването!

  - И аз четох някъде, че при редовната консумация на вкусна храна може да се отслабне. Освен това темпото на хранене е особено важно, защото бързото поглъщане на храната, водело до затлъстяване – обяснява Дарина.

- А, мен пък ме цепи главата вече от няколко месеца – продумва Валя и всички обръщат загрижен поглед към нея. – Прочетох в един сайт, че търсещите щастие често страдали от пристъпи на главоболие, напомнящи мигрена. Била наречена още “болката на изневярата”, която се провокирала от голямо физическо и психическо натоварване, свързано с кръшкането.

- Да ги нямаме такива! – бурно отсича Мариана. – Виж какво ще ти кажа, ако това беше вярно, всички жени, които познавам, нямаше да станат от болничните легла, заради мигренозни пристъпи. Не става така при всеки. Живей си живота и не мисли за после – заключи Мариана и седна на мястото си.

- И още четох – продължава Валя, – че ябълката, може и да е добра прибавка към виното, но била и най-вкусният грях. Още от времето, когато Бог изгонил от рая Адам и Ева заради откъснатия забранен плод – ябълката. Но тя се превърнала и в плод на познанието на самостоятелния живот и в символ на ... раздора. Гърците посветили този плод на Венера като знак за любов и посвещаване в нейните тайни. Да се предложи ябълка, означава да се направи любовно признание. Ерида била богиня на раздора. Тя подхвърлила златна ябълка с надпис: “За нас”. Когато Парис я дал на Афродита, тя станала “ябълката на раздора”. Но Афродита му се отблагодарила като му дала красивата Елена, заради която започнала Троянската война. Още четох, че на латински ябълка и зло се пишат еднакво. Тук била връзката с легендата, че ябълката е збарненият плод от дървото на познанието, изяден от Адам и Ева. – Валя отметва дългите си като водопад руси коси и се отделя от групата ни, а бялата й фигура бързо се стопява в падналия мрак.

- Мен пък като ме срещнеха на улицата, спирах движението – размечтава се Марчето, очевидно под въздействието на омайния гроздов елексир.

 - Да бе, и на мен вчера една крава ми препречи пътя, но аз я заобиколих с моя Магер и запраших нататък. – репликира със сарказъм Росен.

 - Ти не можеш да ме разбереш. Защо не можете да ме разберете? – приканва Марчето, но другите вече се бяха нахвърлили на второто сервиране на горещи, ухаещи, цвърчащи кюфтета. Мария бързо забравя тъгата си по някогашната си младост и с охота се присъединява към ухаещата пирамида, наредена в чинията и скоро се утешава с нея.

- Хайде, Любо, ела да ни снимаш. – Дарина стресва замечтания Лъчо и бързо му тиква фотоапарата в ръце. – Каква ти е надеждата, Лъчо? – пита деликатно Дарина потъналия в мисли младеж.

   След като не получава ясен отговор, или поне не успява да го разбере от скоротечната словесност на Любо, Дарина махва с ръка: - Дай криле на мечтите си и заживей свободно, когато те отлетят. – допълва тя. Лъчо примигва насреща, несигурен, че е разбрал, но Митко бързо му налива от гарафата и всички събират чашите да се чукнат за наздраве.

  Митко решава да даде от свои съвети на Любо, събрал ги от богатия си житейски опит. Любо слуша кротко и търпеливо Митковите съвети и успокоен, че е разбрал житейската мъдрост на домакина, взима най-голямото кебапче и го разделя с кучето, което клечеше вече от час пред него и чакаше да получи вниманието му.

- Дали ние сме европейци? Какво ще кажете? – решава да продължи разговора Дарина.

- Виж какво, европейци сме, нали България е в Европа – изговаря гордо и уверено Мариана.

- Да, в Европа е тя, но ние сме в България – заравя замислено скарата в жарта Дарина и обръща кюфтетата да се опекат и от другата страна.

- Нямаме никаква полза от Европейския съюз – отсича с ръка Росен.

- Ти като нямаш, аз имам – възразява отривисто Митко.

- Как така?– пита Росен.

- Жена ми работи в Италия и ми изпраща пари от там – ето това ми е ползата.

   Всички го поглеждат уважително – хем с вино черпи човекът, хем пари си има достатъчно, щото му изпращат. Кеф е да си живееш на село. Никаква световна финансова криза не може да те застигне, защото всичко си произвежда човекът. Освен това е спонсориран и от Италия – живот!

   Повече от ясно е, че виното ни отпусна съвсем и ние навлязохме навътре в житейската философия на собственото ни битие.

- Усмихни се, Мими – приканва Дарина – покажи доброто в себе си. Не е достатъчно да се каже “Бъди щастлива!”, без да се покаже как да почувстваш щастието. Пътищата към радостта са различни. А виното е само един от проводниците. В края на живота си,/или на курса ни/, казваме: победих целия свят, но не успях да победя себе си. Изграждането на меката, на красивата истина е само по себе си лична победа. Но, да я постигнем с хармония. Има една древна поговорка: Най-важното е както си дошъл човек, така да си тръгнеш човек от този свят. Намереното щастие е загубено зло, казва друга източна поговорка.

Мими разтърсва финните си къдрави коси, които правят златен ореол около светлото й лице, то се озарява в миг и добива спокоен и доволен вид.

 

         Така в сладки приказки и закачки вечерта се спусна плътно над карабунарската лоза и преобладаващата дамска компания реши вече да си тръгва за София. Но за да бъде финалът с подобаващ екшън, Росен предлага да посетим ромското парти в края на селото, откъдето се чуваше силна музика. Някои се побояват да отидем, но Росен като вижда страховете у някои дами, втъква два пищова в колана си, нахлупва загадъчно каубойската си шапка и повежда развеселената дамска компания по посока на музиката. Там нещата се отпускат още повече. Хорото повежда Росен, а след него Валя, Мариана, Мими, следвани от местни ромски красавици. В този момент на съпричастност Марчето решава да споделя откровено с хваналата се до нея  ромка: - Вече пия само в два случая – когато съм в настроение и когато нямам настроение.   

    Дали я чу и какво й отговори ромката, не се разбра, музиката надвиваше силно всичко и всички, а надвисналата нощ се канеше за пореден път да приспи човешките страсти и страхове, и да прегърне за няколко часа сън и въздържатели, дегустатори и виночерпци.     

   Оставяме Карабунар – истински винарски оазис в Ихтиманска Средна гора,   село притихнало между реките Тополница и Марица. Разбрахме, че тук е жив духът от царството на Дионис, запазен непокътнат и до днес.                                                      

IN VINO VERITAS – Ще си припомняме това през цялото време през студените месеци. Природата тук ни разказва за хора и настроения, предизвикани от омайното вино, от ракията, подправена с мед и билки в пълните бъчви, чакащи тъпреливо пролетта, когато всичкото количество стане съвсем готово. Междувременно през студените зимни месеци  виното ще ни стопля вечер в приятна компания и ще ни връща спомените и сладките приказки на хора, събрани да са заедно в един определен отрязък от време, в което да си разказват толкова много неща за себе си и за живота, да чуят ненаученото досега и после всеки да продължи по пътя си.