Пътят към сестра ми

Най - топлите летни дни - в Павел баня
Normal_premier500x500

       Годината беше 2010... Горещините безмилостно бяха обхванали и моя град, който аз обожавам и въпреки това, понякога и аз се нуждая от почивка. По това време все още работех като редактор в едно издателство. Обичах работата си, но желаех в живота ми да нахлуят събития, които да донесат със себе си изненади и да изтрият монотонността на ежедневието .

         Поради щастливи обстоятелства се случи така,че с моята сестра получихме възможност да се отдадем на една дълга почивка и да намерим пътя една към друга. Дестинацията бе Павел баня. Комплексът, в който отседнахме предлагаше всичко необходимо. Градът, макар да не бе от онези шумни, туристически места, на които можеш да се изгубиш сред тълпата, носеше своя неповторим чар. Спокойните следобеди в красивия парк, сладоледът, купен от момчето на ъгъла и царевицата, която честичко получавахме като подарък, усмихваха деня ни. А вечерите ни свършваха призори - в танци, приятна компания и неповторима атмосфера.

           Често плувахме двете басейна или пък мълчаливо се взирахме в конете, които спокойно пасяха на близката поляна. И сред всичката тази почти натурална красота, сред всичкото спокойствие, ние успяхме да поговорим за семейството, ценностите, които трябва да се съхранят, да преодолеем развода на родителите си, които се разделиха след 20-годишен свят и да осъзнаем, че и те са хора и имат нужда от какво ли не.

            Аз съм от хората, които обичат да правят равносметки... позволих на себе си да се държа със собствената си сестра като пораснало момиче, като равна. Разбрах колко общи неща ни свързват и че имаме идеи за бъдещето, бъдещето, което ни чакаше... Признавам си, не ни се връщаше, експериментирахме, опитвахме нови неща. Загубихме се, намерихме се, мечтахме заедно, а когато се прибрахме нещата сякаш бяха по-различни макар да си бяха същите. Странно е как човек вижда едни и същи ситуации с различни очи, а понякога ни трябват едни розови очила и една хубава почивка, за да осъзнаем, че в този свят на колела, трябва да ни остава и малко време за съзерцание и обич.


Създадена на 20.07.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари