Втори прочит на правилата
Всеобщо е мнението, че в спалнята не трябва да има много стайни растения, защото отнемали от кислорода нощем, защото събирали прах, защото привличали разни насекоми и саксиите им били добра среда за "отглеждане" на плесени. Освен това, доколкото ги имало, трябвало да са дребни и без много листа и само от определени видове, като най-полезните за човека били здравец, мушкато, индрише. Препоръчват го фън-шуй специалисти, препоръчват го вещи експерти по вътрешен дизайн, дори алерголози и лични лекари.
Да, на пръв прочит всичко това звучи логично, с много от тези препоръки може и да се съгласим, макар и с известни уговорки. Ние обаче направихме за читателите на "Клуб 50+" втори, по-прецизен прочит на тези "правила".
Най-напред трябва да си припомним наученото още от началното и средното училище – растенията „вдишват” въглероден диоксид и „издишват” кислород по време на процеса фотосинтеза, чрез който те всъщност се хранят. И така добавят ценен кислород във въздуха, който ние дишаме. Всички стайни растения обогатяват въздуха с кислород и влага – колкото повече листа имат, толкова „по-производителни” са. И повечето го правят през деня, на светло. Затова не се препоръчва да се струпват много от фотосинтезиращите на светло растения в спалнята, защото през нощта и те, както и човекът, се нуждаят от кислород.
Там е работата, обаче, че някои от растенията са се приспособили да фотосинтезират на тъмно, тоест през нощта, което ги прави подходящи и за спалнята. Чиста еволюция. Различни екстремни условия като липса на достатъчно светлина, високи температури, продължителни засушавания са накарали тези растения да се "научат" да се хранят на тъмно. Процесът е наречен КАМ фотосинтеза (Crassulacean acid metabolism - CAM) и е открит през 1940 г., като е наблюдаван при растения от семейство Crassulaceae (Дебелецови), което е дало и името си на процеса.
Между другото, трябва да се има предвид, че луминесцентното осветление действа на повечето растения, както и на човека, като дневната светлина.
Приспособени за нощно „дишане” са орхидеите, кактусите и сукулентите – общо над 7% от растителния свят. Интересното е, че КАМ растенията не са свързани помежду си с общ произход, те се срещат сред различните родове и семейства растения. Сходните им черти са предизвикани от сходните условия на обитаване, а не от генетиката. И докато повечето орхидеи са красиви, но капризни и отглеждането им иска по-специални условия и опит (а плесените и болестите наистина са чести гости сред тях), всеки любител на стайните растения знае, че кактусите и сукулентите оцеляват и в ръцете на новаци. Бих поканила някой любител на кактуси сред читателите ни да разкаже нещо интересно за тях. В моя цветарник кактуси няма (с едно изключение, за което ще стане дума), аз съм почитател на сукулентите, преди още да знам колко интересен е метаболизмът им, и че така се наричат.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
{magictabs}Дърво на живота::Често срещано в българските домове е дървото на живота (Crassula ovata) за което се казва, че закриля семейството от нещастия. Наричат го още дървото на приятелството, щастливото цвете, дебела Мара и просто красула (от латинското му наименование). То е некапризно многогодишно растение с дебели листа, понякога с червеникав оттенък. На височина възрастните растения може да надхвърлят два метра и да се оформят като красиви малки дръвчета според японското изкуство на бонзая. Цъфти през зимата със ситни бели или розови цветове.
Отглежда се лесно, не обича силната топлина, но и не издържа под 10-градусови температури. Полива се пестеливо, през зимата почти не се нуждае от вода (но не всички видове). Не обича директното слънце, но предпочита повече светлина. От количеството светлина, на което е изложено растението, често зависи и цветът му – по-тъмните растения обикновено не са получавали достатъчно.
Под името красула всъщност се подвизават много разновидности – с по-малки или по-големи (и дебели) листа, искрящо тъмнозелени или сиво-бели, с висок (цели дървета), среден или дребен „ръст”.
Наричат го още дебелец, бабин квас (род Sempervivum с около 40 вида) – латинското му име означава „вечно жив” и е напълно заслужено – също е сред любимите на начинаещите градинари. Растението-розетка с червеникави крайща (откъдето е дошло и красивото му име, което аз лично предпочитам) не се плаши от суша или студ, може да живее и почти без почва (което го прави подходящо за алпинеуми), издържа на силен пек, еднакво добре оцелява в градината или в саксия, дори може да презимува на открито. Корените му са къси – може да се сади в плоски съдове с градинска пръст и пясък, вирее и върху шуплеста скала.
Цъфти от юли до септември с „неземни” звездовидни цветчета в жълт, розов, червен или пурпурен цвят. За съжаление листните въшки го обичат много, а самото растение не издържа на повечето отровни за тях препарати.
Има поверие, че алпийската роза предпазва дома от нечисти сили и от магии, а също и от мълнии. С последното се обяснява и традицията да се засажда върху покривите на къщите, която все още е запазена и в българските села. Освен това дебелецът отдавна се използва и като лечебно средство. Пресният сок от листата помага при различни болести на кожата, изгаряния, ухапвания от насекоми и др. И днешните млади майки знаят, че този сок е добро лекарство за възпалено ухо. Използва се и в хомеопатията.
Много подобна на алпийската роза, дори на външен вид, е ешеверията (Echeveria), наричана още студениче.
Алоето (род Aloe с над 400 вида) често обитава домашните цветарници. Най-известният вид, заради приложението му в медицината и в козметиката, е алое вера (Aloe vera – можете да видите снимката му тук), на което му казват още „истинско” алое. Алоето не е кактус, а сукулент, макар това често да се бърка заради бодливата му външност (както всъщност и някои други бодливи сукуленти).
Макар малко от видовете алое да имат лечебни свойства (някои дори са отровни), декоративната им стойност е очевидна, а това, съчетано с лесното им отглеждане и размножаване, прави присъствието им в домашните саксии желано и обичано. Aloe aristata е един от предпочитаните у нас видове заради ясно изразената му розетка и „напръсканата” повърхност на листата му (често го наричат пъстро или дантелено алое. Подобно на него е тигровото алое. В ботаническите градини често могат да се видят причудливите дървовидни видове като Aloe dichotoma, а в Средиземноморските държави – огромните храсти с месести листа, които не са особено дружелюбни към пожелалите да ги пипнат.
|||| Коледен кактус::
Празничен кактус е другото му име, тъй като различните народи го наричат на своите зимни празници – Денят на благодарността, Ханука и др., а тъй като много от разновидностите му цъфтят и на Великден, казват му и великденски кактус. Истинският великденски кактус обаче е от друг род (Rhipsalis) и доста се различава по външен вид от коледния. Истината е, че заради принадлежността им към едно и също семейство, претърпените няколко ботанически пре-класификации и многото култивирани видове и кръстоски, самите ботаници не са съвсем единодушни в наименованията на растенията.Коледните кактуси (род Schlumbergera, по-старото му име е Zygocactus ) са много сродни видове, в природата са срещани в горите като епифити (прикрепени към живо растение, без да са паразити), каквито са и кактусите от рода Rhipsalis, а и повечето орхидеи.
Моят коледен кактус започва да цъфти още в средата на ноември и буквално се отрупва с красиви розови цветове. След много краткотрайно затишие отново цъфти и преди Коледа. И само миналата година цъфна и за Великден, може би за да ми докаже, че „великденският кактус”, който ми подариха, наистина е съвсем същия вид, макар и с малко по-мъхави (но същите по форма) сигментирани листа и оранжево-розови цветове. Честно казано, не съм ги броила, но описаните в книгите до 60 цвята ми се виждат прекалено малко.
Полива се много пестеливо, размножава се лесно – един дял от лист е достатъчен, но по-бързо ще се развие новото растение от повече дялове. Ако вече развитото растение не иска да цъфне, оставете го 6-8 седмици на хладно - около 13°С, и почти без поливане.
{/magictabs}
Сукуленти са и различните видове каланхое (Kalanhoe), живите камъчета, еониумите (Aeonium arboreum и A. atropurpureum), седумите (Sedum). Сукулентите сякаш са създадени за отглеждане на групи в плитки съдове – много лесно от тях могат да се оформят красиви, подобни на малки алпинеуми туфи или дори скулптурни фигури.
Коледната звезда също е от фотосинтезиращите нощем растения и с това е напълно подходяща за спалнята, но трябва да се има предвид, че тя обича по-ниските температури и ако вие предпочитате силното отопление през зимните нощи, звездата ще започне да линее.
Индришето (Pelargonium graveolens), мушкатото (Pelargonium Peltatum) и здравецът (род Gernium с над 400 вида) безспорно са подходящи за спалнята, а и са традиционни за всяка българска къща. Заради отделяните от тях голямо количество фитонциди (за които бабите ни едва ли са чували, но въпреки това са отглеждали тези растения). Фитонцидите са летливи (рядко нелетливи) фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите. Те служат за защита на самите растения от микроорганизми, но защитават и хората с мощното си бактерицидно действие, пречистват и въздуха.
Цитрусовите растения също отделят фитонциди, а с тях човек се сдобива много лесно – както казваше една приятелка, плюеш в саксията и след време имаш портокал, лимон или нещо по-екзотично. Е, плодове едва ли ще дочакаш, но богатата и ароматна зеленина ти стига.
Бръшлянът (Hedera helix), зелената лилия (Chlorophytum comosum), бялото фламинго (Spathiphyllum 'Mauna Loa'), за което читателите на "Клуб 50+" вече знаят, че "яде" много ефективно летливите отрови от въздуха, са сред цветята, които ще се погрижат за спорите на плесените и мухъла във въздуха. За лилията се смята, че намалява микроскопичните спори на плесените до 60%. Дори я препоръчват за отглеждане в банята, тъй като там плесените са най-честите "гости". Така че, дори страдащите от алергия към плесени и мухъл могат спокойно да отглеждат любимите си (или поне полезните) растения, включително и в спалнята.
Само някои автори причисляват бостънската папрат (Nephrolepis exaltata) към тази група антиалергични, но всички са единодушни, че това растение е отличен овлажнител на въздуха и действа благотворно върху сухата и раздразнителна кожа.
Трябва да се има предвид, че "личната дихателна зона" на човека е около 1/3 от кубичния метър, така че колкото по-близо до себе си държим цветята, толкова повече полза ще имаме от тяхната "работа". Но от друга страна, ако има достатъчно на брой саксии в стаята, те ще успяват да изчистват всичкия въздух в нея.
Надявам се, че изброените факти са достатъчно убедителни и ще успеят да оборят "правилата" за ботаниката в спалнята. Още повече, че зимният сезон не ни предоставя много възможности да потапяме очите си в зеленина навън, но за сметка на това можем да си я отглеждаме у дома. И мястото за сън не трябва да е лишено от нея.
Ако имате въпроси, други мнения, или просто искате да разкажете за своя домашен цветарник, използвайте формата за коментари по-долу. "Клуб 50+" цени мнението на читателите си.
Радка Иванова написа:
Преди почти 14 години
Благодаря, невероятно, у дома имам почти всички полезни цветя. Това е силата на природата. Ставам ви постоянен читател. Успех