club50plus.bg

Как една жена се прости с идеята да стане милионер

Моята история за нумизматиката е малко по-странна, защото за свое начало използва един великолепен и далеч не толкова ласкав портрет на Тициано, който видях преди няколко години в Кунстхисторише във Виена.

  

Портретът е на Якопо Страда – италианец, енциклопедист, художник, архитект, златар, изобретател на разни машини, лингвист, колекционер и търговец на произведения на изкуството. И не на последно място нумизмат, което го прави и значим за моя разказ.

Тициано не е ласкав в изобразяването на позиращия, а злите езици казват, че Страда пък не е бил от най-почтените в сделките с произведения на изкуството. Над главата му обаче има няколко тома, посветени на нумизматиката, които според съвременните изследователи били някаква смесица от ерудиция и пълни глупости.

Глупости или не, Страда работел за Хабсбургите във Виена, херцогът на Бавария Албрехт и за баснословно богатия Ханс Якоб Фугер – помагал им да градят своите колекции от произведения на изкуството, а понякога дори обявявал някое и друго платно за оригинал. В Тициановото платно пред Страда има няколко монети, които може би символизират неговата алчност или пък страстта му към колекционирането на монети или както още го наричат

хобито на кралете

Самата дума нумизматика произлиза от гръцкото nómisma и означава „монета" или „обичай". В наши дни с думата се обозначава изучаването или събирането на валута, в това число монети, жетони, банкноти. Често може да свързваме нумизматиката с хора със сребролюбивото и грубо лице на Страда, но в най-общия смисъл на думата, можем да говорим за история на парите или изобщо за начините на разплащане. 

Първите истински монети с установено тегло сече владетеля на Аргот Фейдон през VII пр.Хр. – те били от срещащата се в природата сплав от сребро и злато, а от едната им страна била изобразена костенурка. Драхмата от Егина може да се види днес в Националната библиотека в Париж.

Но налагането на монетите като разменна единица не става мигновено, а постепенно, и то след откриването на лидийския камък. Той бил използван, за да се проверява количеството благороден метал в съответната пара. Разбира се, колекционерството на монети не се случило веднага с тяхната поява, независимо от присъщото за човека да трупа и събира всичко, което попадне пред очите му.

Общоприето е да се смята, че

бащата на нумизматиката

е ренесансовият поет Франческо Петрарка, макар че император Август също е събирал монети от всички краища на своята огромна империя. Нумизматиката има славата на „хоби на кралете", тъй като само много богатите могли да си позволят да колекционират монети, а по онова време повечето от тях били с кралска кръв във вените. Сред най-известните нумизмати са императорът на Свещената Римска империя Максимилиан I, френските крале Анри IV и Луи XIV, папа Бонифаций VIII и бранденбургският електор Йоахим II, поставил началото на колекцията от монети в Берлин.

Съвременната нумизматика

се занимава с изследването на монетите, сечени от XVII до XXI век, когато парите се секат от машини. Самата наука има три поддяла – екзонумия, нотафилия и скрипофилия. Първата изучава предмети подобни на монетите, като жетони и медали, както и други, използвани като разменна единица или за увековечаване на някакъв повод. 

Нотафилията е свързана с колекционирането на книжни пари и се смята, че хората правят това още с появата им, разбира се, не в смисъла на консервната икономика. Колкото до скрипофилията, тя пък се занимава с изучаването и събирането на акции и други ценни книжа.

Ще попитате

коя тогава е най-скъпата монета 

Поне по официални данни и резултатите от търговете, това е т.нар. 20-доларовата монета, проектирана от Сен Годен. В САЩ до 1933 г. най-високата монета била с номинал от 10 долара, а на гърба ѝ имало изобразен орел. Американците така и я наричали на жаргон, „орела". От 1907 до 1933 г. се секат и двадесет доларови монети, които били наречени, разбира се, „двоен орел". 

На 6 май 1933 г. Франклин Делано Рузвелт заповядва да не се извършват разплащания в злато, орлите-монети били иззети. Естествено, а и за радост на запалените по това хоби, някои били откраднати, като в наше време са открити и още няколко.

През лятото на 2002 г. един такъв „двоен орел", сечен през 1933 г., се продава на търг за 7 590 020 долара. Монетата е уникална и с това, че е единствената от вида си, която може да бъде законно притежавана от собственика си.

Няколко години след прословутата сделка Джоун Лонгборд се свързва с властите в САЩ и им предава 10 „двойни орела". Тя твърди, че ги е наследила от баща си, който пък бил един от заподозрените в кражбата на монетите през 1933 г. За съжаление госпожата не била компенсирана финансово и завежда дело.

След безкрайни и дълги дела, тази година съдебните заседатели отсъдиха, че монетите са собственост на американското правителство, тъй като са били откраднати от монетния двор. Дотук с надеждите за несметните богатства на Джоун, да си беше останала вярна на природата на нумизмат и да си беше гледала двойните орли вкъщи.