Някои колекционират монети и кукли, други – нощни гърнета или нацистки флагове
Още помня най-щастливият си рожден ден – седмият. Не беше заради куклата от Холандия с червените джинси, нито дори заради лъскавата книжка с приказки от тате.
Най-добрият ми приятел Боби, след като официално ми подаде топката, избрана от родителите му, тайничко пъхна в ръката ми истинската придобивка за деня. Последната от серията от шест миришещи гумички с картинка на момиченце върху тях.
Бях възхитена.
Имах ги всичките!
Голяма работа – свиваха рамене възрастните, неспособни да проумеят ентусиазма ми. А аз редях скромната си колекция отново и отново и не можех да повярвам на късмета си.
Като опре до неразбирането от страна на околните, колекционерите, които отдавна са прехвърлили седем, не са в по-благоприятно положение. Освен ако не са богаташи, избрали монетите, антиките или произведенията на изкуството като алтернативна инвестиция, те рядко могат да обяснят страстта си пред несведущите лаици.
„Какво толкова има в това да трупаш празни кутийки от кибрит" – нападна една позната хобито на съквартиранта ми Ники. Той точно гордо се хвалеше с най-новите си придобивки, намерени в съвсем тривиална среда – на масата на кафенето под нас.
Определено обаче бяха пропътували дълъг път, преди да стигнат до София, защото бяха украсени с непонятна за мен азбука, която ми напомняше на арабска.
„Това е иврит" – обясни Ники.
И обидено защити хобито си:
„Каквото и да избереш да събираш, салфетки или кибритени кутийки, празни шишета от бира или модели на самолети,
знанията ти за света се разширяват с всяка придобивка
Искаш да знаеш повече за историята на своя нов експонат, за мястото, където е произведен."
Той забрави да спомене и друг силен аргумент в своя полза – колекционерите упражняват интелекта си всеки божи ден в търсене на следващото съкровище, достойно за сбирката им.
Дали да потърсят желаната вещ на аукционите в интернет, по битпазарите, в антикварните магазини, или директно при производителя? Разбира се, конкретният отговор зависи от това каква точно колекция е възпламенила ентусиазма ви, но каквото и да е изложено на рафтчетата на шкафа в хола ви, мога да се хвана на бас, че за да се сдобиете със своите любимци, сте използвали всяко достъпно оръжие – интелект, изобретателност, и разбира се, доза късмет.
На рафта на шкафа ли казах? Да... и по-рано сбърках – с думичката „вещи".
Не е задължително да събирате предмети
– много хора събират преживявания, като например запалените по наблюдаването на птици. Други допълват списъка си от посетени държави, национални паркове или манастири.
Все пак, трябва да ми простите грешката и да признаете, че обикновено под „колекционер" разбираме човек, който събира именно определена група от предмети.
Каква да е тя?
Тук въображението няма граници.
Най-популярен избор са старите монети, пощенските марки, произведенията на изкуството. Подобно хоби обаче често е по джоба само на по-заможните, докато страстта да събереш своя колекция не е дискриминационна – тя може да споходи всеки, независимо от възрастта, финансовото му положение или културата, в която е израснал.
Дамите от Холивуд събират луксозни обувки, малките момиченца в София – салфетки. Момченцата се гордеят с колекцията си карти Покемон, чичковците със солидни банкови сметки се хвалят с цял арсенал ретро автомобили.
Списъкът се допълва от комикси и стъклени топчета, грамофонни плочи и кукли Барби, керамични фигурки и автографи от известни личности....
Всъщност,
още древните римляни са били запленени по нумизматиката
и събирали гръцки монети. Казват, че щатски прокурор разполагал с над 200 хиляди винтове от железопътни релси, а руска контеса се радвала на колекцията си от... нощни гърнета, използвани от известни личности.
Звездата на „Куин" Фреди Меркюри пък никога не е криел, че като дете бил луд по пощенските марки. Повечето известни музиканти обаче се насочват към старите грамофонни плочи, като Питър Бък от R.E.M., Питър Уолф от J. Geils Band и Търстън Мур от Sonic Youth.
Дори и след като изберете какви предмети бихте искали да колекционирате, с това параметрите на бъдещото ви съкровище все още не са съвсем уточнени. Мнозина например събират кукли, но единствено Барби, други предпочитат порцелановите красавици или плюшените мечета.
Книгите са истинска златна мина от идеи
Малцина притежават средствата да се насочат към първи издания или произведения с антикварна стойност, но защо пък да не изберем любимия си автор, например? Фен клубовете на почитателите на Толкин са може би най-активни в тази сфера, но и любителите на детска литература или комикси не отстъпват назад.
Според психолозите хората често се насочват към колекционирането като хоби именно за да върнат позабравени спомени от детството, които ги изпълват с горчиво-сладка носталгия. Затова и играчките и детската литература са толкова често срещан избор.
Колекционирането на плакати от театрални постановки или рок концерти е друг начин да задържите за по-дълго преживените щастливи моменти. Говорейки за временните печатни материали обаче,
някои проявяват наистина странен вкус
като събират... пликчетата, които раздават в самолетите в случай, че на някой пътник му прилошее. Надявам се, разбира се, че става въпрос единствено за неизползваните.
И докато някои колекционери се водят от спомените си, други се поддават на властта на могъщата рекламна индустрия. Колекциите от промоционални материали не са рядкост, особено когато става въпрос за същински произведения на изкуството, като рекламите на водка „Абсолют", например.
При избора си на конкретната тема на вашата сбирка обаче можете да навлезете и в тъмни територии.
Колекционирането на нацистки флагове,
ордени, отличия, и т.н. е забранено в някои държави в Европа. Подобни вещи са забранени за продажба и през най-големият електронен портал в света – eBay.
Ако историята ви привлича, можете да съживите спомена за Татовото време, например. Или разровете тавана на дядовата къща на село – там ще намерите загадъчни за съвременниците ни инструменти, очевидно използвани от нашите предци в не чак толкова далечно минало. Всеки би бил обладан от любопитството да разбере какво ли е било тяхното предназначение, а от подобно сякаш небрежно проучване до това да се заразиш от колекционерска страст крачката е толкова малка...
В САЩ пък са на мода сбирките, посветени на Гражданската война или каубоите.
Храната изглежда изненадващ избор за един кандидат колекционер,
имайки предвид, че повечето продукти са с доста ограничена трайност. Едва ли някой би бил толкова наивен, че да реши да събира плодове, например.
Някои обаче могат да се похвалят с истински изложби от празни кутии от зърнени закуски, капачки от бутилки, макарони и спагети, пакетчета чай.
Каквото и да сте избрали като предмет на своята сбирка, бързо ще откриете, че интернет е същинска благословия за начинаещите колекционери. По-опитните от вас в страстното хоби ще ви насочат кои са основните канали, чрез които да обогатите сбирката си, ще ви обяснят как да различавате фалшивите от истински експонати. Не се притеснявайте да използвате тази съкровищница от знания – всъщност, по-напредналите ви съмишленици са повече от радостни да споделят натрупаното ноу-хау, особено ако това им дава и шанса да се похвалят със собствените си достижения.
Колкото повече се запалвате по новото си хоби, толкова по-скоро ще откривате, че то ви води и към територии, за които не сте предполагали, че се налага да научите повече. Как да организирате, каталогизирате и изложите съкровищата си? Как стои въпроса със съхранението?
Застраховането на колекцията ви
също може да се окаже проблем – повечето застрахователи не биха ви приели с отворени обятия, освен ако не притежавате обща полица имущество, и доплатите за клауза, която да покрива и сбирката ви. Дори и тогава остава да изясните въпроса как ще бъдете обезщетени в случай на инцидент – дали по стойността на закупуване на предметите, или според средствата, които ще изхарчите, за да възстановите изгубеното? Съществуват и други варианти, затова врелите и кипелите в тази област ще ви предложат ценни съвети.
Разбира се, след като натрупате опит в изкуството на колекционирането, може да дойде ден, когато да запушите устите на критиците, които озадачено повдигат рамене, когато заговорите за хобито си.
Възможно е след време да се окаже, че
вашата сбирка е ценна инвестиция,
за която мнозина ви завиждат. В никакъв случай обаче не се подвеждайте да навлезете в тази територия единствено по финансови причини – клопките са безкрайни, и други вложения, като се започне от държавни ценни книжа и се завърши с корпоративни акции, ще ви предложат по-големи шансове да запазите и увеличите спестяванията си.
Колекционерството е преди всичко страст, и неуморен източник на положителни емоции. А ако в крайна сметка се окажете и на печалба, имате всички основания да благодарите на Фортуна.
Все още няма коментари