Полезното хоби
Винаги съм обичала да пея и съм пяла във всички училищни хорове докато посещавах училище. Но съвсем различно се получи, когато приятелка ме заведе в местния Туристическия хор. Като всяко начало трудно наваксах с песните, защото репертоарът беше повече от богат. После обаче стана лесно – след първото пътуване и концерт, след катеренето по пътеките и веселата вечер край камината в хижата участието ми в този хор стана и хоби и извор на удовлетворение и младост. Заредиха се участия, концерти.
Всеки по-голям град има такъв хор
Опознахме се с колегите от почти всички краища на страната и срещите и песенните празници ме зареждаха с такава енергия, че с нетърпение очаквах следващата репетиция и следващото пътуване. Същото споделяха всички от моя хор и от останалите.
Песенен празник на туристическите хорове, организиран на язовир Копринка. Представете си безкрайна поляна, граничеща с язовира, издигната сцена на средата и всичко преливащо от хора с разноцветни сценични костюми, насядали и разхождащи се непрекъснато насам-натам. Слънцето грее, небето чисто и високо и песните се носят из простора. Често заедно с хора, който е на сцената, запяват и седящите наоколо и се получава сливане на толкова гласове и души, дошли само и единствено да пеят, да създадат красота и да се радват заедно с останалите
Моята работа е трудна и мрачна,
свързана със страдание и болка. Колежка ми казва – „Как може да ти се пее, толкова е труден животът..." Отговорих – „Това ме крепи! Изпълва ме с радост и сили да понасям останалото..."Спомням си още един красив момент – на сцената сме високо в планината. Край нас скали, туристи и колеги от други хорове. Пеем за планински пътеки, реки и ветрове. Забелязвам с периферното си зрение, че отстрани идва, носен от вятъра облак. До като се усетим, облакът мина през нас, носейки студ и влага и отне видимостта ни към останалите. За минути бяхме сами, обгърнати от влажния студ, продължихме да пеем и в следващия момент вече виждахме наоколо и студът беше изчезнал... Сега само снимките спомнят този момент.
Иска ми се повече хора да идват в планината
и на концертите на хорове като нашия и да видят тази чиста и красива природа, да вкусят чистия въздух и безкрайната тишина. Да се порадват на песента и да заредят душата си с положителна енергия, за да бъде по-лесен животът им и по-спорна работата. Вече двадесет години се убеждавам в това и ще продължавам, докато мога да ходя и да пея.
Костадинка написа:
Преди почти 13 години
Бог да Ви поживи! Всички!
Илия Михайлов написа:
Преди почти 13 години
Искрено се радвам за теб,Пепа, и те поздравявам. Твоето откровение ще мотивира много сегашни и бъдещи членове на Клуб 50 Плюс,да потърсят нови пътища за осмислянето на свободното си времеc
Веска Т. написа:
Преди почти 13 години
Много обичам да ходя в планината и когато с близките ми се съберем винаги пеем песни.Когато бях момиче пеех в хора на града ни, но после забравих това си увлечение. Четейки написаното от Вас, госпожо Божилова си помислих,че може би не е късно да направя това си едновремешно хоби в постоянно занимание още повече,че като пенсионер имам доста време на разположение.
Пепа Божилова написа:
Преди почти 13 години
Благодаря ! Написах го наистина с желанието повече хора да излязат от домовете си и да отворят душите си....
Аз също и рисувам и се занимавам с керамика - всичко красиво, което ми носи удовлетворение....
Валерина Стаменова написа:
Преди почти 13 години
Пепа, дано повече хора бъдат вдъхновени от така хубаво написания разказ на вашето занимание. Хобитата са начин да осъществяваме и развиваме себе си, както ида се чувстваме по-добре. Поздравявам ви най-искрено!Аз самата рисувам и зная колко е хубаво да имаш свое занимание.