История, написана по действителен случай
Мъжът на Анка твърде рано почина. На двете й ръце останаха грижите за дома, за внуците, за дъщерята. На всичко отгоре закъса с крака и трябваше и бастун да вземе.Макар че беше още на 55 години, кой работодател би я взел?!
Слава Богу, в погребалната агенция не бяха претенциозни. Наложи й се да пише надгробното слово на всеки мъртвец и да го чете. Когато се пенсионира, това й остана като хоби. Не само в агенцията, и клиентите я търсеха да изготви словото.
Познаваше всички в малкия град и не й беше трудно. Поне за нея. Много често плачът й беше искрен. Мъката й – непристорена.
Но я кажете как да напише хубави думи за някой мръсник, който на всичко отгоре и на нея е сторил зло.
Една нощ изпадна в обятието на страшен сън. Над нея бе застанал съседът Марин. Лъжец, подлец, автор на най-мръсни и долни клюки и за нея, на всичко отгоре и на – злият завистник, когото познаваше.- Искам да ми напишеш най-хубавото слово! – съскаше той.
- Нищо, че не съм умрял!
Когато се събуди Анка, не знаеше преживяното дали е сън, или наяве. Поставената й задача съвсем я смаза. Още същия ден отиде в агенцията и заяви, че се отказва.
Анка обичаше да хвали хората, понякога съжаляваше, за себе си не бе чула толкова добри думи от никого. Но да направи това за такъв мръсник, макар и лаконично, не успя да го стори. Тя бе поела вече тази си дейност като хоби.
А хобито е любов. Любов, която може би не осъзнаваме, но сме готови да й се раздадем.
Илия Михайлов написа:
Преди почти 13 години
Цитирам Илия Михайлов:
Учтиво моля да бъда извинен за грешката в името на авторката
Илия Михайлов написа:
Преди почти 13 години
Поздравления,Христина! И не заради хобито,а заради любовта към добрите хора.