Едно безплатно хоби, което ще раздвижи сивите ви клетки
Какво ще кажете да прекарате няколко часа с Карл Велики, Александър Македонски, крал Давид и Юлий Цезар? И заедно да се задълбочите в хобито, с което Наполеон Бонапарт е разрушавал тягостните си часове на изгнаничество на остров Света Елена?
Не, не става дума за сън, а за обикновен пасианс.
Когато французите въвеждат в нашия свят удоволствието от играта на карти, те приписват образите на четиримата велики владетели на поповете купа, пика, спатия и каро. Всички цветни карти имали свой герой, и вероятно това също е подпалило въображението на скучаещите благородници и допринесло за нарастващата популярност на игрите с цветните картончета.
Девойките също намерили свое приложение на картите, като чрез тях гадаели кога ще се омъжат.
Не случайно датчаните, норвежците и исландците
наричат играта на пасианс kabal(e), или „тайно познание"
Наистина, дори и в практичните днешни времена дозата късмет, необходима, за да достигнеш успешния завършек, като че веднага възбужда в нас мисли от рода на „днес ми върви", или „е, вторник никога не ми е бил ден".
С навлизането на компютрите, дори и най-добросъвестните служители се изкушават от време на време да запълнят по-спокойните часове от работното време с една игра на Solitaire. Този пасианс е вече може би най-популярният в света, тъй като редом с FreeCells си върви безплатно с Windows. По-мекушавите системни администратори така и не си правят труда да изтрият игрите от машините в офиса, така че скоро дори и най-заклетите врагове на пасиансите трябваше да признаят чара им.
Пасиансите обаче, въпреки че изглеждат невинно забавление, крият известна опасност.
Да загубиш една игра на Solitaire отнема едва три или четири минути, а пътят до победата е съвсем малко по-дълъг. Това е време, за което дори и най-строгият началник едва ли би се поскъпил. Неизвестно как обаче дори и нехазартните натури се поддават на греха „само още един опит", или си казват – „е, точно ми е провървяло...".
Така
времето, отделено на картите, неусетно прераства в дълги минути и дори часове
След пенсия обаче или на верандата на вилата през лятното разпускане, пасиансът се превръща в едно напълно безвредно – и практически безплатно – хоби. Нещо повече – според учените, редовното упражняване на сивите клетки с един подобен пъзел намалява опасността да се разболееш от Алцхаймер.
Компютърът ни спестява усилията да подреждаме тестето, но пък да хванеш картите в ръка несъмнено крие своя чар – както позабравеното удоволствие да прочетеш вестника си с кафето, вместо да проверяваш новините в мрежата.
За разлика от повечето пъзели, които, като решиш веднъж, вече не крият никакви тайни, пасиансът не омръзва, защото подреждането му е комбинация от два фактора – уменията ви, и късмета.
Някои от най-простите пасианси дори напълно изключват избора ви на ход,
така че всъщност всичко остава в ръцете на съдбата
В тийнейджърските си години редяхме картите на колонки, с дама и вале отгоре. Принципът бе прост – слагаш една карта вляво, една – вдясно. Когато две еднакви по сила карти се окажат една под друга, ги изваждаш до колонката.
Ако последните две карти съвпаднат с положението на дамата и валето отгоре, значи не е необходимо да се тормозиш със сърдечни неволи. В противен случай – е, май нямаш шансове с твоя избраник.
По-придирчивите дори брояха картите в двете образували се купчинки в случай на успех – ако купчинката на валето се окаже по-тлъстата, значи той те обича дори повече, отколкото ти него.
Много по-забавни обаче са милионите варианти на пасиансите, които ти дават право на избор. Разбира се, ако този избор е прекалено голям, ще печелите всеки път, и скоро ще ви стане скучно.
В идеално измисления пасианс,
няколко грешни решения би трябвало да доведат до провал.
За почитателите на бриджа и сантасето, които повдигат вежди при мисълта да редят пасианс, ще изтъкнем, че на света съществуват повече видове пасианси, отколкото всички други игри на карти, взети заедно.
Много варианти предвиждат в заниманието да се включи повече от един човек – всъщност, счита се, че по произход пасиансите са били предназначени за двама.
Дори и обикновеното Solitaire може да се играе от двама – или като състезание кой ще успее първи да го нареди, или като партньорите се редуват да направят ход.
В миналото пък играта на пасианс е била обект на залагане от околните наблюдатели, а това пък я превръща в забавление за мнозина.
В по-сложните варианти на пасиансите с повече от един играчи, те могат да си разменят карти, или да се отървават от такива, като ги прехвърлят на опонента си.
И въпреки че се смята, че пасиансът се е появил преди около 300 години в Германия, той никога нямаше да е същият, ако сцената не бе излязъл персоналният компютър.
Още в ранните дни на MS-DOS, тази игра бе перфектното решение – тя изисква малко памет, може да работи в текстови режим, и е достатъчно забавна, за да спечели почитатели дори с недотам впечатляваща графика.
Първата комерсиална колекция компютърни пасианси
излиза през 1987 г., и може дори да се използва с мишка – цяло чудо за времето си. Все пак, тя съдържа само осем игри, докато излезлият няколко години по-късно пакет Solitaire's Journey, който също работи под MS-DOS, вече предлага 105 различни пасианса.
Болезнено познатият ни Microsoft Windows Solitaire прави промоцията си с Windows 3.0 през 1990 г. Всъщност, оригиналното име на играта, която съществува още преди Бил Гейтс да се роди, е „Клондайк".
Днес е достатъчно само да пуснеш търсачката, за да откриеш стотици безплатни пасианси, с които да запълниш свободните си часове. Ако препрочитате класиката, и обичате чувството да подържите картите в ръцете си, нищо не ви пречи все пак да използвате мрежата, за да почерпите идеи за нови игри.
Разбира се, предлагат се и сборници с различни игри на карти, включително пасианси и
Картомансия
– терминът за предсказване на бъдещето с карти, който, противно на представите за древните гадатели на таро, се появява чак през 1738 г. Преди 18-ти век оракулите са ползвали други методи да надзърнат в бъдещето, а тарото е било просто игра на карти.
Първият наръчник за игра на пасианс в света излиза през 1826 г. в Москва и се нарича „Собрание карточных раскладок, известных под названием Гранд-пасиансов, усердно посвящаемое всем деловым людям".
Всъщност, въпреки че названието „пасианс" идва от френската дума patience и означаваща „търпение", родината на така популярното хоби по-вероятно е Германия или Скандавския полуостров.
В днешна Франция играта е позната като réussite, означаващо „успех".
Френската легенда за произхода на пасиансите
се дължи донякъде и на историите, че пъзелите с карти били любимо хоби на Наполеон.
Не случайно името на великия пълководец се среща под път и над път в тази област –Императорът, Наполеон на Света Елена, Сърцето на Наполеон, Гробницата на Наполеон, и какво ли още не. Всъщност, любителите на звездната слава може да се окажат разочаровани – последните дни на Наполеон в заточение не са достатъчно добре документирани, за да докажат подобна хипотеза.
Ако звездната слава все пак ви липса, нима не ви стига, че сте прекарали час с Александър Македонски, Карл Велики, крал Давид и Юлий Цезар?
Все още няма коментари