Дантелата води началото си от древността. Не е известно точното място, но вероятно е в Близкия или Средния изток: Армения, Палестина или Вавилония. Тя се изработва с игла и конец, като се оформят малки възелчета и дъгички, нарича се арменска дантела. Позната е също и като палестинска, или назаретска дантела. Разпространена в Тунизия, във Финикия, в древен Рим, в средиземноморските страни. Индианските племена също са шили дантели. Истинското разпространение на дантелата започва около ХIII век след Христа в Европа, сред аристокрацията и кралски дворове. Масово навлиза в живота на хората и започват да се оформят различни плетачески центрове, известни и до днес - венецианска дантела, тенерифе, ретичела, редфордширска, генуезка, брюжска, алансонска и т.н. Начините на изработка също се променят. В действие влизат вече совалки, куки и други помощни средства. Дантелите са се изработвали само ръчно до започване на развитието на промишлеността и изобретяването на тъкачните станове. Днес много от видовете дантели се изработват фабрично за масовия потребител.
В България през годините след Освобождението 1878 г. най-разпространени са арменската дантела /кене/, совалковата дантела /Калоферска дантела/, поанласът - английска или румънска дантела, съчетание на шита дантела с изплетени на една кука ширити, немската дантела /на една кука/ и плетената дантела на пет куки.
Брюкселската дантела става най-хубава, когато слушам класическа музика, разказва пенсионираният преподавател Лиляна Тотева. В уютния й апартамент в Русе е приспособила кътче за вдъхновение, за създаване на модели и уединение. Листи със схеми, чертежи и набодени рисунки са само част от творческото местенце на изобретателната дама. Зарадвана, че все още някой проявява интерес към хобито й, Лили Тотева показва как старите флумастери й служат като совалки и сръчно демонстрира плетенето на фина паяжина с мотиви. Връща се назад във времето, когато е започнала да посещава курсовете в Дома на техниката в Русе. Изминали са близо 25 години. „Но само с наученото и видяното не се получава“, убедена е словоохотливата събеседничка и допълва, че дълго време след това изплитала и разваляла фините нишки. От Русия й изпратили списания, но и това не помогнало. „Майсторлъкът не се постига само с четене“, откровена е събеседничката ми и допълва как намерила материали за венецианска дантела, но трудно се справяла с непослушните совалки. „Манипулира се с много совалки едновременно, а начинът на преплитане определя каква фигура ще се получи. Бях се усъвършенствала да плета на една кука, докато плетях дантели, гледах и телевизия. Но брюкселската дантела е друго нещо, тя е трудоемка и за един ден малко се постига. Безспорно удоволствието и финесът са незаменими. Година –две не бях на ниво, сега обаче знам, че дантелата се плете от опаковата страна“, разказва Лили Тотева.
Според нея всичко се ражда с много любов и търпение, разкрива и частица от богатия свят на брюкселската дантела. Разтваря стара руска книга, където моделите с уникалните мотиви притаяват дъха и грабват погледа. „Какво ли е предизвикало пещерният човек да преплита тревите, за да започне да прави изкуство, докъде е достигнал, за да търси красотата в природата“, пропуска мимоходом въпроса си Лили Тотева и продължава да реди модели, създадени за приятелки, за близки. Разбирам, че докато твори в следобедните часове, тя търси и отговор на риторичния въпрос имаме ли потребност от красота и защо…, както и защо я търсим през целия си съзнателен живот.
Преди години приятелката й от САЩ поръчва малки дантелени торбички за гостите на сватбеното тържество. Лили помогнала за празничния ден и изплела необходимата бройка. Твърди, че се радва, когато помага, защото част от душата й се вплита в нежните бели плетива. Най-важното обаче е, че тя не се разчита само на това хоби. Непрекъснато търси красотата край себе си. Открива я дори в заоблените крайречни камъни, населили малкия й апартамент. Сред тях има и гранитни късчета или ексцентрични камъчета, обагрени в керемиденочервен или пък сиво-зелен цвят. Те са тихи слушатели на песните й, докато плете с десетте совалчици в късните часове на деня.
Emiliq Petrova написа:
Преди повече от 10 години
Очарована съм от моделите и се радвам,че научих и малко късно в моя живот поне малко за тях...Благодаря на Лиляна Тотева,че ми показа това изкуство!!!Аз си плета на две игли,на пет-чорапи с интересни плетки и терлици и на една имам изплетени няколко покривки ,тишлайфер с два лебеда и картината на Дева Мария.Повече ме привличат картините и съм решила да изплета някои модели...Сега плета картина с три ангелчета -подарък за моя много добра приятелка...Да сте жива и здрава дълги години госпожо Тотева и да радвате хората с вашето изкуство и да го предадете на любознателни ученички!!!