club50plus.bg

И на 25, и на 50 години гледат нежно... колекцията си

Не може да не ви е правило впечатление как големи мъже на всякаква възраст – от младежи на 25 до хора с бели бради на 50, стоят видиотено пред щандовете за детски играчки, където са рафтовете за малките модели на автомобили, и се надяват да е излязло нещо ново и красиво.

Свалят и оглеждат всеки модел без да обръщат абсолютно никакво внимание на синчето или внучето, което ги дърпа за сакото. Тези мъже не са забравили детското, а точно обратното – страстта към малки модели на различни марки автомобили ги превръщат в деца, щом нежно разглеждат и говорят за собствената си колекция, или стоят с гореспоменатия глупав поглед пред щанда за играчки.

Тази гледка в универсалните магазини и в специализираните шопове за детски играчки може да се види в цял свят, не само в България. У нас е по-често срещано явление, защото допреди 15 години по магазините ни нямаше такива модели и хората, отдадени на хобито да събират малки колички, трябваше да разчитат на командировки в чужбина или на приятели, които се връщат от странство.
Единственото място, където можеше да се купи количка „Мачбокс" бяха стрелбищата, и то срещу космическите за 80-те години 12 лева.

Сега, слава Богу, не се налага да стреляме и да даваме големи пари за това хоби, но за разлика от последните 3 десетилетия на миналия век, в момента масовото производство на малки автомобили е доста по-некачествено и изкривено в посока на несъществуващи модели, които представляват интерес единствено за най-малките. Например автомобилът на Батман. Никой колекционер не се интересува от такава измислица.
Това, от което се интересуват колекционерите на колички, е

размерът, производителят, годината на производство

моделът, материята и цената.
В случая размерът определено има голямо значение. Най-общо казано, колкото е по-малък моделът и с възможно най-много детайли, които не са статични, толкова по-висока е цената.

Най-масовите модели са в мащаб 1:64. Това са количките, които можем да обобщим с най-популярния производител – „Мачбокс". Колите с мащаб 1:43 са малко по-големи, но са може би най-скъпите, които се предлагат в специализираните магазини за автомоделизъм. Това е така, защото моделите са точно копие на истинските марки. Естествено, има и евтини масово произведени модели в този размер, които могат да се купят за по 3-5 лева в магазина. За истинските колекционери обаче е повече от лесно да разграничат моделът с колекционерска стойност. При него почти всеки детайл е подвижен, отварят се всички врати и багажници, боята е оригинална, всичко е метал и всеки детайл е максимално истински. Такъв модел в размер

1:43 се предлага зад заключена витрина

и цената му може да надхвърли 100 евро, и то при масово производство.
Разбира се, на пазара се предлагат и прекрасни модели в размер 1:16 и 1:24. Най-големите размери обикновено се ползват за направата на ретро модели. И при тях всичко е изпипано, но въпреки размера и красотата (вижда ясно всеки хромиран детайл), цената е поне два пъти по-ниска спрямо средно скъпите колекционерски модели с размер 1:43.

Най-често произвежданите коли с размер 1:16 са Шевролет, Мерцедес, Буик, Ситроен. От по-малкия мащаб 1:24, който е наложен в средата на миналия век от САЩ, може да се намерят всякакви модели, включително и най-съвременни, но цените са и най-ниски, както и колекционерската им стойност.

На другия полюс на размерите са супер малките модели с мащаб 1:87, които се произвеждат най-вече в Германия. Те също са с високи цени и антикварни модели могат да се намерят и в специализираните магазини. При тези модели обаче пластмасата е застъпена значително.

Все пак, може би най-популярното направление в хобито „автомоделизъм" е това на хората, които колекционират

моделите на „Мачбокс"

от годините преди британската компанията „Лесни" да бъде продадена на „Мател". Това са сериите от 1953 г. до 1990 г. Всяка е с по 75 автомобила, които са пълни копия на серийно производство или на прототипи. Направени са от метал и това, по което се отличават тези качествени модели от произвежданите в момента е, че задължително рамата е метална, вратите се отварят и фаровете са си фарове. Почти никаква пластмаса.

В момента пазарът е наводнен от китайско производство, евтино и доста некачествено, с много пластмаса и с най-големия ужас за колекционера – лепенки вместо истински фарове.

Цените на количките „Мачбокс" от годините, в които се продаваха в картонена кутийка (с големината на кибрит откъдето идва и името) все още не са много високи, защото производството им е било масово, но все пак един модел в отлично състояние от 50-те или 60- те години може да стигне и 500 британски лири, а ако е заедно с оригиналната кутийка – и до 1000 паунда. Говорим за идеално запазени колички без дефекти и драскотини. Също като при колекционерите на книги.
Такива колички могат да се купят

на специални търгове

организирани в чужбина или на битпазарите в Англия, Германия и Франция, ако естествено имате повечко късмет. Естествено, има и сайтове за поръчване онлайн, но не можете да бъдете сигурни, че ще получите точно това, което очаквате, а и не можете да проверите състоянието на автомобила, например дали прословутите меки ресори на „Мачбокс" са в изправност при предлагания модел и дали не е изкривена някоя от миниатюрните оси на колелата. Това не може да се поправи.

Хубави модели на коли могат да се купят и от рекламните магазини на големите производители.

Например в Париж на бул. „Шанз-Елизе"

са магазините и на Рено и на Пежо. Пежо всяка година вади прекрасни модели в размер 1:18, както на ретро коли от марката, така и на новите, които се произвеждат в момента. Цената варира от 24 до 40 евро и определено си заслужава, защото са изработени прекрасно.

Истинска находка е например да уцелиш „Пежо 403" – точния прототип на автомобила на прочутия детектив от малкия екран – Коломбо. В оригиналния цвят, с всички детайли. Сега даваш 30 евро, но само след няколко години, цената със сигурност ще се качи.

В магазина на Рено се предлагат само малки модели с размер 1:64, но и там могат да се купят хубави колички.

В Австрия и Франция има доста специализирани магазини за умалени модели – на коли, войници, самолети и влакове. Тези от вас, които са страстни колекционери и пътуват, могат през интернет да видят местоположението на тези магазини и да ги посетят. Там се предлагат наистина хубави модели – както масови, така и

с колекционерска стойност

Например във Виена има два такива магазина в центъра на града. Единият е на площад „Грабе", а другият – зад катедралата „Свети Стефан", съвсем близо до къщата на Моцарт.

Тук е момента да уточним, че хобито да колекционираш малки модели на автомобили изисква големи грижи и внимание. На първо място, любимите колички не бива по никой начин да бъдат докосвани от малки деца. Те имат склонността да чупят всек идетайл със скоростта на светлината. Истинският колекционер си прави специални рафтове за количките, те стоят зад стъкло.

Важно е да не се драскат, защото боята върху метала е много тънка и се надрасква лесно. Надраска ли се, стойността на колата пада. Трябва често да се бърше прахът върху тях, но не и с мокра кърпа. Добре да се пази и оригиналната кутийка, особено при „Мачбокс".

Съществено направление при малките модели автомобили, особено при моделите с мащаби 1:43 и 1:64, са

рейсовете, камионите и караваните

Има колекционери, които събират само такива модели. Техният мащаб не е по-различен, но страстта към тях се обяснява със страстта на колекционера по принцип към камионите. В това направление е разрешено да се използва повечко пластмаса, но шасито на хубавите и тук задължително е метално.

Изключително ценни и популярни са различните видове американски училищни автобуси, боядисани в жълто. Сред стойностните модели на „Мачбокс" е и летищният автобус на „Луфтханза". Голяма ценност са и микробусите на „Фолксваген" от епохата на хипарите и „Ууд Сток".

Ценни са и различните тирове и каравани, които се състоят от две части, хванати подвижно една към друга, отново с метална връзка.
В крайна сметка, независимо дали колекционирате леки коли, или камиони, дали са рядък модел, или по-масов, автомоделизма е хоби, което има

лечебно действие

особено върху мъжа, прехвърлил 40-те. Тази страст към малките модели дава спокойствие и душевно равновесие. На колекцията можеш да се отдадеш по всяко време, с малко средства, независимо от времето навън. Можеш с часове да сърфираш в интернет в специализираните сайтове и да кроиш планове за нови придобивки. А ако намериш модел, който си търсил от години, то радостта и удовлетворението са несравними с никое друго изживяване.

Заровен в малкия детайл, бягаш от стреса на ежедневието и от големите проблеми.

Хобито ретро автомобил в истински размер

Разбира се има и хора, които колекционират коли в естествените им размери. Обикновено става въпрос за ретро автомобили и суми, надхвърлящи милион долара. Може би най-популярното лица на това скъпо хоби е телевизионният водещ Джей Лено с неговия невероятен гараж от коли – от новите и най-бързите, до модели на Форд от началото на миналия век.

Тези, които си падат по ретро колите и искат да притежават такава, трябва да се въоръжат с много търпение и много пари. Например, мнозина се опитват да се сдобият с Фолксваген костенурка – най-масовия автомобил за всички времена, който се произвежда още от Втората световна война до преди няколко години.

Една костенурка на старо от 60-те години може да се купи за около 300-500 лева в лошо състояние. Оттам нататък започва голямото харчене. Според един от известните ни реставратори на костенурки – Александър Герганов, в такава кола трябва да се инвестират около 10 000 долара, за да придобие тя истински красив ретро вид. Всичко трябва да е оригинално – двигател, брони, салон, гуми, джанти.

Всичко това може да се купи и сега през интернет, но трябват пари и време. Според Герганов, най-евтини са частите за костенурки в САЩ, но оттам доставките се чакат доста.

Реставраторът твърди, че в никакъв случай не трябва да се пести от частите и да се ползват заместители, защото крайният резултат ще е провал.
Защото кефът да се се разходиш из центъра с реставрирана костенурка е невероятен и не си заслужава да го провалиш със спестяване на някакви си 1000 лева.

Снимките са на автора