Наследник на Дон Кихот строи мелници

Normal_melnici

Мелници, събрани от всички краища на света

Край германския град Гифхорн, в Долна Саксония, се намира единственият в света музей на мелници на открито. Създаден през май 1980 г от дизайнера дърводелец и изкусен майстор-декоратор Вробел Хорст, тук издигат ръст в естествена големина седем мелници от различни епохи и краища на света.

В далечната 1965 г Хорст се разхождал по протежението на Елма.

Видял стара вятърна мелница в селото Абенроде. Тя била все още действаща. Хорст бил запленен от играта на дървените колела и на вълните, образуващи се във вътрешната част на мелницата. Тамошният възрастен мелничар, който работел ден и нощ в тази стара мелница, му разказал за тежката професия на мелничаря и постепенно му предал цялата история от събития случили се в тази стара мелница. Дизейнерът толкова бил запленен от разказите на стария мелничар, че го обсебила идеята да построи малък модел на тази мелница.

Така създал модел в мащаб 1:25. Но постепенно се запалил по идеята да създаде и други мелници, искал да знае всичко, свързано с вятърните мелници. Започнал да пътува из страната, да снима и скицира вятърни мелници от всякакъв вид и не се ограничавал само в границите на Германия. Свързал се с посолствата на доста страни и от тях събрал материал, за да построи малки макети на мелници от тези страни. Събирал много история, свързана с мелниците, как са построени, на какъв принцип работят, разговарял дълго с експерти по мелниците. Накрая самият той станал експерт.

кметството в ГефхорнПолучил подкрепа и от медиите, които често отразявали създаването на неговото особено хоби. Хорст превърнал кухнята си у дома в истинска работилница, после в цялата му къща се появили множество модели на мелници. Само в спалнята му имало 15 на брой. През 1970 г направил първата си изложба от модели на мелници.
Е, било му трудно в началото. Търсел книги, документи, в които да се описват различни по характер и епоха мелници. Търсел дълго, събирал, обикалял много, правел снимки, докато намирал необходимите му сведения за същността на всяка от представените тук мелници. Някои експерти на музеи не гледали с добро око на идеята на Хорст Вробел. Но той бил упорит, семейството и приятелите му го подкрепяли и с тяхна помощ той направил международен музей на мелниците, който започнал да се радва на голяма популярност.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Местните власти отначало не подкрепяли тази идея на Хорст, обаче той не се отказвал - след 6 години упорит труд се принудил да премести музея си в Гифхорн. Там вече и обществото и местните власти го приели много добре и му помагали по всякакъв начин да построи своите модели. Хората харесали идеята му и му помагали безплатно по различни начини, както и с физически труд, за да се построят мелниците. Най-ценните експонати са една 170-годишна мелница на име "Имануел" от Дитмаршен, селце в близост до Шлезвиг-Холщайн. Както и стара мелница от Ослос, село в близост до Гифхорн. До тях е много старата тиролска водна мелница с движещи се две водни колела. Мелниците следват оригинала както отвън, така и отвътре. Има около 40 въздушни и водни мелници от всички области на Германия, които изглеждат абсолютно същите като техните оригинали. Те са истинско свидетелство за времето и бита на хората някога. Мелниците тук в този музей са най-старите оцелели действащи такива машини, които досега е опазило човечеството. Някои от тях досущ на онези, с които се е борил самият Дон Кихот от Ла Манша.

За Хорст Вробел и семейството му строенето на мелници

от хоби се е превърнало в професия.
Интересът към музея и днес е голям. Годишно той се посещава от над 100 хиляди туристи и е своеобразна атракция за местността. Оценила по достойнство това добро хрумване на самоукия майстор, общината на град Гифхорн помага на майстора, като му отпуснала 20 милиона евро и площ от 100 декара. После прибавя още към 800 декара, закупени от него, защото музеят на открито се разраствал с всеки следващ сезон. В чудесния парк, който с годините се оформял постепенно, днес е осеян с множество малки езерца и канали, а в тях плуват ята гъски, патици, красиви лебеди. Има и плуваща на сал действително работеща водна мелница, която се придвижва от едно място на друго по изкуствения канал. В ливадите пасат десетки дългорунни овце и козички, пуснати на воля да се разхождат из зелените площи. Те са част от естествения природен интериор наоколо.

 

мелниците са съвсем истински

Мелниците не са само макети

Те наистина са в състояние да мелят брашно, и то от най-хубавото, с най-добро качество. Има и малка фурна, където се месят хлябове и различни сладкиши по стародавни рецепти, приготвени от брашното, смляно в някоя от тукашните мелници.

В центъра на обширната площ се намира огромно хале, в което са събрани около 50 по-малки макета на мелници от цял свят. Те са задвижвани от вятъра, водата, или с животинска тяга – коне, катъри, камили. Сред по-традиционните от Австрия, Германия, Франция, Скандинавия, Русия и Испания, са подредени и типичните за Ориента и далечния изток мелници от Азия, от Африка. Има и такива от Афганистан, от Персия и Египет, носещи цялата автентичност и колорит на някогашни отдавна отминали времена.

макет на мелница от ДобруджаСред това множество е и малък макет на нашенска мелница от Добруджа – късче родно присъствие от по-миналия век.
Всеки макет до най-малкия детайл, та дори дръвчетата и житните ниви наоколо са излезли изпод изкусните ръце на Вробел Хорст. Една пъстрота, изцяло погълната от копнежа по идиличната красота на отдавна минали времена.

Днес един жив потомък на Дон Кихот се радва на почти 40-годишната си колекция и на своя единствен по рода си музей на мелници в света. И приканва хората от всички краища на света освен да посетят музея му, да му пишат и изпращат снимки и всякаква информация за настоящи действащи и древни мелници от техните географски райони.


Създадена на 31.07.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари