club50plus.bg

Мравки, скакалци, гълъби и игуани – всичко на трапезата, но не на едно място

Аз страдам. Просто не е честно. Според математиците, шансът да се сбъдне мечтата на живота ми е някъде към едно на тринайсет милиона. Защото няма да има друг начин да обиколя света, освен да спечеля от тотото...

Като деца обичахме да си играем с очукания стар глобус, като го завъртахме, държейки пръста си върху него, и след това четяхме в енциклопедията на какво място сме попаднали.

Когато родителите ни решиха, че вече сме пораснали достатъчно и могат да ни позволят да пипаме готварската печка, без къщата да избухне в пламъци, упорито продължихме с изследването на тайните на широкия свят дори и в кухнята.
Може би защото баба ни беше хърватка, бяхме свикнали да пробваме ястия, които за връстниците ни звучаха твърде странно, за да са привлекателни.

Докато другите закусваха юфка, ние се наслаждавахме на кнедли със сини сливи и се чудехме

какво ли сервират на масата китайските майки?

Дали историята на Пипи Дългото чорапче за лястовичите гнезда е вярна?
Проблемът с това да организираш кулинарно околосветско пътешествие в собствена си кухня е, че експериментът често се оказва пагубен за семейния бюджет. Много от необходимите съставки за едно наистина чуждоземско ястие не се намират и в столичните супермаркети, а дори и да откриете възбуждащи любопитството ви предложения, цената им често е солена.

Затова понякога, за да опитаме вкуса на далечни страни, можем да разчитаме само на въображението си. Е, и това има своите плюсове – поне няма никаква опасност обядът да започне да подскача по масата ви. Това се случва само на тези, които имат финансовите средства (и куража) наистина да изследват екзотичните насоки на световната кулинария.

Азия е може би една от най-странните глобални дестинации, когато говорим за храна.
На пазарите в Тайланд вместо скучния хот дог можеш да опиташ огромен асортимент от печени... буболечки. От мравки, до гъсеници и скакалци.
Жителите на Филипините пък изглежда не проверяват достатъчно внимателно срока на годност на яйцата си. Там

домакините приготвят полуизлюпени пиленца

Обичат да ги топят в оцет и соев сос, като внимават някое перце да не се закачи между зъбите им.
Макар че обичам екзотиката, рискувам кулинарни пътешествия до Азия само в кварталния китайски ресторант. Макар че и това понякога крие известен стрес.

Веднъж, докато се наслаждавахме на бърз съботен обяд, бяхме вързали кокерчето си на двора пред заведението. Друг посетители нямаше, така че не се безпокояхме, че домашният ни любимец може да обезпокои някого.
След малко обаче сервитьорката дойде и с широка усмивка ни обясни – куче кухня, куче яде... Притеснихме се – кучето ли яде в кухнята, или то е следващата изненада в менюто? Слава богу, оказа се първото.

Все пак не е тайна, че жителите на Южен Китай обожават кучешко – има дори ресторанти, специализирани именно в подобни ястия.

Преди да отхвърлите Азия с лека ръка

обаче, нека не забравяме, че най-големият континент на Земята може да ви предложи и вечеря, която ще задоволи дори най-капризните и придирчивите сред вас.
Все пак, именно оттам сме „заели" соевия сос – една не само вкусна, но и изключително полезна подправка. Според Световната здравна организация, редовната консумация на соев протеин намалява риска от коронарни сърдечни заболявания и остеопороза.

 

 

 

 

 

Бихме могли да се поучим и от навика на японците да консумират много морски дарове. Аз лично не съм почитател на водораслите, нито на суровата риба. Суши ресторантите обаче се превръщат в хит и у нас, и вероятно много софиянци вече дори не смятат сушито за екзотика.

Вярваме, че киселото зеле си е типично наш български деликатес, идеалното мезе за ракийката в шест. От приличащото на маруля китайско зеле обаче също става вкусна туршийка – наричат я кимчи. За да го изпробвате, ви трябва 250 грама зеле, една супена лъжица сол и още толкова олио, четири лъжици захар, три люти изсушени и натрити на пипер люти чушчици и малко настърган джиджифил.

Оригинално маринатата съдържа и четири лъжици бял оризов оцет, но ако не намерите такъв, и ябълковият ще ви свърши работа.

Приготвянето на китайската туршия е лесно

– нарязвате зелето, поръсвате го със солта, и чакате един час. След това го изцеждате, слагате в буркан, и добавяте всички останали подправки освен олиото. Преди да сложите и него, трябва да го загреете. Докато е още горещо, изсипете и мазнината, а след като сместа изстине, оставете екзотичната туршия да поседи в хладилника около два дена. Може и да не е чак толкова изненадващ деликатес като пържен индонезийски прилеп, но поне като сервирате изненада си, гостите ви няма да се разбягат ужасени.

За разлика от Азия, поне на пръв поглед изглежда, че Южна и Латинска Америка не крият чак толкова шокиращи кулинарни навици. Българската и мексиканска кухня например са толкова сходни, че може да се каже, че ако не сме кръвни братя, то поне сме първи братовчеди с любителите на текилата. Наистина, чушките ни бюрек може да са практически идентични, но съседката ви все пак едва ли би ви сервирала мравки. Представителките на вида hormiga culona са обичайно ястие в Колумбия и Мексико. Жителите на тези държави ги събират от паркове и гробища, и ги запържват докато станат хрупкави. Консумира се единствено коремчето, обикновено със сирене или мед.

Не вярвам да искате да опитате печена игуана, което е типично за Карибите, или броненосец, какъвто може да ви предложат в Еквадор. В Бразилия, Венецуела и Перу пък похапват вкусна

супа от пираня – наричат я „виаграта на джунглата"

За да опитате вкуса на Бразилия обаче, не е необходимо да излагате небцето си на крайности. Може просто да сготвите вкусна чорба от черен боб.
За целта ще ви трябват една супена лъжица зехтин, три чаши нарязан лук, осем скилидки чесън, един морков, три чаени лъжички ким, две – сол, една нарязана червена чушка, половин чаша вода, една чаша портокалов сок, и лют червен пипер на вкус.

Приготвянето няма да затрудни и дете – запържете лука, половината чесън и моркова, добавете кима и солта. Когато лукът стане прозрачен, добавете останалия чесън и червената чушка. Накрая идва ред и на черния боб от консерва, портокаловия сок и лютия пипер – те имат нужда от съвсем малко време на огъня. Смачкайте така приговената смес в блендера. Върнете на печката полученото пюре за още около десет минути, за да се смесят вкусовете. И ето – имате бразилска гозба!

За любителите на приключения едва ли има по-изкушаващ континент от Африка. Тук са събрани толкова етноси и култури, че е невъзможно традиционните им ястия да се обединят в една обща група. Кое да споменем – шипоопашатият гущер, който е любим деликатес в централна и източна Арабия, или

гълъбите, познати на египетските чревоугодници

И тук термитите, личинките, гъсениците и скакалците са намерили мястото си на трапезата. Какво, само ние европейците ли ги намираме за отвратителни?
В Саудитска Арабия например, където скакалците се смятат за деликатес, цената им стига до 200 долара на килограм.

Няма начин да обхванем африканската кухня в нейната цялост. Затова ще подходим като с глобуса – хоп, попадаме на Зимбабве. И какво да сготвим тогава, ако не едно „боботи", от което ще си оближете пръстите!
Това е нещо като руло „Стефани", само че по-вкусно.

За да го опитате, ще ви трябват две супени лъжици олио, две ситно нарязани глави лук, килограм телешка кайма, една чаша мляко, две филийки хляб, половин чаша стафиди, една чаена лъжичка конфитюр от праскови, една супена лъжица чили сос, половин супена лъжица къри, едно голямо яйце, един дафинов лист, черен пипер и сол на вкус.
Накиснете хляба в млякото, докато омекне. Изцедете го, като запазите настрана изцеденото мляко.

Запържете каймата и лука. После добавете хляба, стафидите, конфитюра, кърито, солта, черния пипер, и чили соса. Получената смес сложете в намазана с олио тавичка, и я оставете да се пече в предварително нагрята фурна за около един час. Докато чакате това време да изтече, разбийте млякото с едно яйце и щипка сол. Сложете в него дафиновия лист. Изсипете всичко това върху рулото. Печете боботито още около половин час, докато стане златно кафеникаво.
И ето ви на сафари – по рецепта!

И макар че в Европа сме си у дома,

отново можем да срещнем кулинарни изненади

Не случайно италианците са си спечелили прозвището „жабарите" например. Всъщност, имах късмета да опитам така наречените „водни пъдпъдъци" (или просто жабешки бутчета) в един ресторант в София още преди години. Не е вярно, че имат вкус на пилешко – много по-добри са.

Французите не се свенят да допълнят диетата си с охлюви, а англичаните ловят лисици не само заради спортния хъс.
Една мила възрастна двойка шведи пък веднъж ми сервира smörgàstàrta. Този толкова специален шведски деликатес, чието наименование не бих рискувала да произнеса, е нещо като сандвич, приготвен от няколко слоя бял хляб, с толкова много плънка помежду им, че се получава по-скоро нещо като торта. Плънката е кремообразна смес от майонеза, шунка, скариди, пушена сьомга, сирене, и какво ли още не – в зависимост от настроението на готвача. Беше сравнително вкусно.

Като цяло трябва да призная обаче, че запознанството със скандинавската кухня ми помогна да разбера защо викингите са били готови на всичко, само и само да са по-далеч от дома.

Ще направим едно географско престъпление,

но в кулинарно отношение можем да включим Северна Америка и Австралия към Европа. Там нашествието на колонистите е било толкова настъпателно, че вече само историците май помнят какви са били ястията на коренните жители. Сега всички се тъпчат с хамбургери и пържени картофки. Защото едно е ясно – кулинарната екзотика скоро ще влезе в Червената книга. Всички сме жертви на вездесъщите вериги за бързо хранене. За съжаление, те са специално проектирани така, че да не дават воля на въображението. Стъпвайки в „Макдоналдс", трудно ще познаеш дали си в София, Пекин или Ню Йорк.

Е, това си има и добрите страни – скоро скакалците от цял свят ще се чувстват в безопасност!