club50plus.bg

Над 7 500 пеперуди в продължение на 48 години е събрал русенският колекционер Милчо Милчев. Сбирката от крилатите насекоми е истински малък природонаучен музей, грижливо съхранен от любителя на странното хоби. Той разказва, че увлечението му е необяснимо за други хора, защото е пропътувал големи разстояния в различни точки на страната, за да улови даден екземпляр. И за да ме убеди, в полезността на хобито, твърди, че за този кратък период от време е успял да събере и съхрани 7500 пеперуди, а само един автомобил със светлините си унищожава 1000 броя.

Някога детското ми любопитство бе запалено от неочакван подарък - жива пеперуда,  разказва русенският електротехник. Баща му показал мимолетната красота на насекомото, факт, който остава силен отпечатък. Тогава Милчо не успял да съхрани подаръка си, не знаел как да обработи пеперудата, крилете й изсъхнали и се разпаднали.

Втората пеперуда, която той все още пази в сбирката си, е уловена през 1962 година. За нея разказва, че е унищожител на дървесните видове. Милчо постепенно се увлича, събира различни видове от крилатите насекоми и старателно изучава кога свършва размножителният им период, къде снасят яйцата си и как да ги лови. Разбира се, има и ситуации, които днес природолюбителят си припомня и разказва с насмешка. Разказва как е загубил първата си сбирка от 500-600 пеперуди. Това е станало, докато пренасял багажа си, местейки се на работа в Силистренския край. Загубата не го обезсърчила, напротив, започнал всичко отначало. Милчо разказва, че във всеки район има определени пеперуди, дори има екземпляри, които долитат от Гърция и снасят яйцата си в България.

Мъжките пеперуди са по-красиви и пъстри, обяснява събеседникът ми, а женските имат по-големи телца. Но той е повече притеснен от факта, че горяма част от насекомите вече не се срещат и изчезват. Например, „Голямо нощно пауново око”, което някога се е намирало в русенския регион, днес вече не се среща, изтровена е, споделя Милчо. Според него причината е в масовото им отравяне, гъсениците на пеперудите се хранят с листата на черницата, кайсията /това е основната им храна/. Допуска, че обработката на листната маса с препарати е една от предпоставките за унищожаването им. Екземплярът, който притежава русенецът, е уникален, защото гъсеницата на тази пеперуда се е хранила с орехови листа и това проличава по телцето й, окраската е в по-тъмен цвят.

За да има така наречената „Синя катакола”, близо тридесет години русенският електротехник полага усилия да я открие. Според него това е рядък екземпляр, който в момента може да се види и в Природонаучния музей в София. Сред ценните му находки е пеперудата с черепче на гърба – „Мъртвешка глава“. Разбирам, че тя също е ценна находка за всеки ентомолог. Друг интересен факт е, че „Мъртвешка глава“ издава звук, подобен на мишка. Милчо си спомня как е изпуснал пискливото насекомо, защото се изплашил от защитната му реакция. Следват колекции от семейство „Сатири”, които ги определя като бързи летци. Русенският природолюбител с гордост отбелязва, че княз Фердинанд също е събирал такива насекоми и дори е правил картини от тях. Любима пеперуда на царската особа била „Катокала“, защото има синя окраска по крилата си, наподобяваща цвета на царската мантия.

Милчо като всеки ентомолог полага много грижи и търпение при обработката на богата си сбирка. Всеки екземпляр го обработва, описва и съхранява в специални кутии, а телцата на пеперудите пробожда със специални за целта топлийки. За да запази сбирката си толкова дълго време, полага грижи и обеззаразява помещението. Той е благодарен на съпругата си, която надписва етикетчетата, в които се отбелязва кога и къде е уловена дадената пеперуда. Милчо не скрива, че е успял да зарази с хобито си и приятелите си. Някои от тях се отказали, защото е трудоемко и изисква много време. Други пък са му доставяли специализирана литература от Германия и Чехия, както и екзотични редки видове от Китай, Кения и други страни. Освен пеперудите русенският ентомолог има и сбирка от бръмбари, богомолки, скорпиони, раковини, дървесни гъби...и т.н. Казва, че така сбирката има завършен вид и често помага на ученици и студенти, които  получават нагледни уроци в малкия домашен музей.

Въпреки че много от пеперудите са на изчезване, Милчо все още иска да допълва сбирката си и продължава да се възхищава на мимолетната им красота.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор