club50plus.bg

Къде е новото море на София или за мен ли са яхтите и ветроходството

На границата между миналия и настоящия, юли месец, в морето край чутовния връх Атос, в края на първия ръкав на Халкидики, се бяхме събрали екипажите и гостите на шест български ветроходни яхти. За да посрещнем Джулая.

В късния следобед на 30 юни лодките ни хвърлиха котва в наречения от нашенци Дълбок залив на остров Диапорас, край полуостров Ситония. Една 12-метрова яхта Alina най-отпред, след която, като аптекарски шишета, една до друга и останалите четири. Накрая беше 6,5-метровият мъник ReLex.

Дълбок залив

е ново място за посрещането на юлското слънце, но напоследък се превърна в нещо като традиция за софийските любители на ветроходството. Всъщност така е вече трета поредна година. Местоположението на залива е идеално – добре защитен от вълните и ветровете, той е само на десетина минути ход от откритото морско пространство между полуостровите Атон и Ситония.

За разлика от миналата година, когато посрещнахме Джулая в открито море и при перфектно време, тази облаците скриха невероятната гледка на изгряващото слънце. Но така или иначе купонът в Дълбок залив започна още с падането на мрака на 30 юни, за да продължи с пълна сила до края на следващия ден – с традиционно чествания на вода рожден ден на Гинка Петрова, за която вече сме разказвали.

След Джулая всеки се пръсна по любимите си места – близките острови Амуляни, Тасос и Самотраки, по-далечните Споради, пристанищата Порто Кофу и Порто Карас от другата страна на Ситония или Сани Марина на полуостров Касандра.

Не бяха малко и тези, които предпочетоха да останат в заливите на остров Диапорос. От него е един хвърлей място до новата марина (яхтено пристанище) Ормос Панагиас

Новото море на София

Всяка година инвазията на българските ветроходци към Халкидики започва още с настъпването на нашата пролет. Така ако по Великден или Гергьовден там видите платна в морето, то с 90% сигурност те са опънати от нашенци. Защото сезонът на Халкидики е поне два пъти по-дълъг от този по Черноморието.

Повечето българи вадят лодките си от Бяло море чак в края октомври. Но има и такива, които ги оставят целогодишно на вода в Ормос Панагиас или пък в добре защитената Сани Марина на Касандра. Така могат да отскачат до Гърция за кратък круиз през уикенда и през зимата, защото Халкидики е на толкова път, колкото е и нашето си Черно море.

Но причината за потоците българи към Беломорието не е само в това. Пръст в изтичането имат и претъпканите и по-скъпи марини по нашите брегове. При това в гръцките платени и многобройни общински пристанища има

място за всеки вкус и джоб

Собствениците на скъпи и мощни български моторници акостират предимно в лъскавите пристани на Порто Карас и Сани марина, а по-скромни предпочитат да хвърлят котва в някой от многобройните живописни заливи или да пристанат за ден-два в безплатно общинско пристанище.

Намират се обаче и сравнително достъпни марини, в които се плаща на денонощие около 35-40 евроцента за метър дължина от корпуса на лодката. За сравнение може да се посочи, че това излиза няколко пъти по-евтино от престоя в която и да от малобройните български марини.

Болестта ветроходство

Колкото и да сме изостанали в това отношение, и тук вече имаме бързо растяща група от почитатели на един от най-красивите и екологични спортове. Повечето софиянци, които вече плават на собствени или на наети платноходки по Искър, в Черноморието или Беломорието, най-често са опънали първи платна още като деца – в кръжока по ветроходство, по времето, когато Дворецът на пионерите организираше летни лагери на язовир Искър.

Сега нито дворецът, нито въпросният кръжок са налице, но преди десетина години част от неговите възпитаници възстановиха Централния Софийски яхт клуб „Академик".

Похвално е, че сред основните цели на клуба е да научи децата и подрастващите как да управляват морски съд и въобще как да се борят с морската стихия. Уменията могат да се трупат още от 7-8 годишна възраст с най-масовия детски клас „Оптимист".

Но тук има курсове по ветроходство и за обикновени граждани. Те могат да усвоят всички нужни за мореплавателя умения на бивша градска ветроходна база на язовир Искър на Щъркелово гнездо. И след като изкарате успешно курса, едва ли ще се намери сила, която да застане между вас и необятните морски води. Защото вече сте захапали стръвта, и пускане няма.

Тигърът на седемте морета или как да наема яхта

В Интернет човек може да намери не една и две оферти за ветроходни яхти с различни размери и тонаж. Лодките могат да се наемат със или без шкипер. Цените изглеждат стряскащи на пръв поглед, но ако наемът се раздели на цялата компания от 6 до 8 души, парите не са повече тези за луксозна къща на Черноморието.

Ако компанията няма опит в плаването и книжка за корабоводене, добре е яхтата да се наеме с шкипер. Той не само ще ви запознае с тънкостите на плаването с ветроходна яхта, но ще ви посъветва и къде е най-подходящо да плавате в даден регион, сезон и при конкретната метеорологична обстановка. Освен това добрият шкипер е по правило и опитен кок (корабен готвач), който ще ви сготви типични морски гозби в яхтения камбуз (корабна кухня).

Два варианта – скъп и по-малко скъп

В зависимост от бюджета, гостуващият екипаж може да хапва обилно в прочутите гръцки таверни. За тях може да се каже, че цените на гозбите и напитките са като в нашите механи, но в евро. Това е скъпият вариант.

Вторият е по-романтичен, щади повече джоба и се свежда до създаването на капитанска каса. Всеки на борда дава по петдесетина евро и общите средства се харчат за бункероване на лодката: да се зареди с вода, с хранителни припаси и напитки и за плащане на пристанищните такси (ако се пристава в платени марини). Щом касата се изпразни, тя се зарежда с нови вноски от плаващите на борда.

При по-евтиния вариант с капитанската каса начинаещите яхстмени обикновено предпочитат да спят на котва в някой тих островен залив, вместо да дремят само час-два в огласяна от всякакви ритми скъпо платена марина. Но и в двата случая цената на човек за денонощие на борда е между 30 и 50 евро. В тази такса влиза и обучението по ветроходство, но не и вноските за капитанската каса.

Независимо от избора, колкото повече хлътвате по ветроходството, толкова повече ще се убеждавате, че „яхтата е скъпа дупка в морето, която гълта всичко, което хвърлиш в нея".

Има обаче и още една популярна дефиниция от сферата на яхтинга. Тя гласи: Ветроходството е най-скъпият, най-бавният, но и най-приятният начин за придвижване от точка А до точка Б, в която нямаш никаква работа...