club50plus.bg

Какво става, когато имаш да гладиш, а така ти се катери по скалите

Всеки може да събира кибритени кутийки или да човърка в градината. Но така само ще се нареди в списъка на безделните еснафи. Ако искате да погъделичкате самочувствието си и да ви сочат с възхищение, пробвайте нещо по-екстремно.

Екстремните хобита са като любовта под звездите: прави не толкова, защото не сме устояли на нагона, а за да се похвалим пред другите. И да разказваме след това на идните поколения на какви смахнати места сме го правили.

Така че забравете за колекциите кибритени кутийки, значките от социалистическо време или лепенето на корабни моделчета. За да се изявите пълноценно като смахнат хобист, е по-добре да се снабдите с ютия, дъска за гладене, намачкана риза и да хванете планината. Така гордо ще се превърнете в

екстремен гладач: хоби, присъщо за истинските мъже

Да, защото жените поначало не обичат да гладят. Питайте 100 домакини кой е най-големият им кошмар в къщната работа, и 99 на сто от тях ще ви отвърнат – купищата чаршафи и ризи, които трябва да минат под ютията!

„Мъжете са различни, – твърди изобретателят на хобито „екстремно гладене" англичанинът Фил Щоу от град Лестър. – Само силният пол може да ви каже какво е удоволствието да покориш един планински връх, да изпиташ тръпката от приключението и да облечеш прясно изгладена риза!"

Първият подобен гъдел г-н Шоу изпитал съвсем случайно през далечната 1997 г. Един следобед той се върнал скапан и пребит от трикотажната фабрика, в която работел. Имал неща за гладене, а страшно му се искало да разпусне, като покатери малко скалите. Тогава решил

да съчетае досадното с приятното

Така се родило великото хоби, на което той станал и най-големият пропагандатор.

Фил, наричан от приятелите си Стийм (в превод, пара – на името на един от режимите на неговата ютия), тръгнал да пропагандира екстремното си начинание сред непросветените народи. Започнал да учи как се глади из чукарите населението на Америка, на островите Фиджи, на Австралия и на Нова Зеландия. Именно в тази държава се натъкнал на група немски туристи.

Германците веднага оценили потенциала на екстремното гладене и бързо го пренесли в родината си. Там основали свой клон на екстремните гладачи, който спомогнал хобито да се разпространи из целия свят. В интернет се появиха фотоси на хора с ютии и дъски за гладене по най-шеметни места – провесени на въжета над пропаст, на крило на самолет, на отсечка от магистрала, на ски писти и на моторници, в зоологически клетки и на морското дъно.

Така ако искате да ви забележат, взимайте ютиите и тръгвайте за Мусала, за Магурата или за Побитите камъни. Но ако ще гладите на дъното на Черно море и пожелаете да направите масовка, съберете минимум 128 съратници, за да подобрите австралийския рекорд в бранша.

Но колкото и емоционално да е това занимание, то няма да ви донесе 32 милиона почитатели. Толкова са феновете на Чък Ламб от 2005 г. насам, който си ги спечелва с необичайното си занимание. Той е

професионален мъртвец

Денем 53-годишният жител на Кълъмбъс, щата Охайо, е скромен компютърен програмист, работещ в застрахователна компания и изкарващ хляба за шестте си деца. Но когато се прибере привечер вкъщи, Чък се заема с любимото си увлечение и започва... да умира.

Чък Ламб инсценира най-фрапиращи мъртвешки пози – във ваната, в гаража, пред компютъра, под капака на автомобила. Съпругата Соня е пръв помощник в неговото хоби: тя помага в нагласяването на съпътстващите смъртта допълнения, като кръвта, например, а след това го снима.

Чък претендира, че е най-добрият професионален труп на планета. Колкото и да се стараят киностудиите, никой не може да инсценира по-добре от него трагична кончина. „Аз не съм актьор, но по някакъв начин трябваше да реализирам мечтата си да умра сценично", обяснява странната си привичка г-н Ламб.

Реалистичните симулации на американеца му спечелиха десетки милиони фенове. Сега вече Чък е сигурен, че ако не е най-реалистичният, то със сигурност е най-известният жив труп на нашето време. Неговият сайт Deadbodyguy се превърна в истински медиен феномен, който се изучава в университетите.

А как си представя истинската кончина Чък?

Верен на маниакалното си театрално чувство, той споделя: „Мечтая си да се случи на сцената. Би било гениално да играя труп и да умра наистина. Бих желал на епитафа ми да пише: „Този път няма майтап!"

Но не всеки е ексхибиционист като господина. Много хора са значително по-потайни. А кое е най-потайното място? Тоалетната, разбира се. Но санитарните помещения някак съвсем несправедливо са изключени от периметъра на нашите хобита. Може би защото там рядко творим – кой пуши, кой чете, кой говори по телефона.

Но ето, че се появи едно ръкоделие, което да запълни тази празнина – Toilegami или

оригами от тоалетна хартия

С малко повече сръчност, вие ще убиете времето в тоалетната, като изготвите прекрасни фигурки – от традиционната платноходка или солничка, през ефирното жеравче до хартиени вратовръзка или очила.

Разбира се, може да разкрасите и края на рулото, като му придадете форма на плисирана мида или на пощенски плик. Но за да не ви се изчерпат бързо моделите, някои фирми се изхитриха да пуснат хартия с щамповани на нея схеми как стъпка по стъпка да сгънем най-различни модели. Една ролка струва около 5 евро. Но производителите съветват – не се увличайте в творчество, защото може да изхабите рулото и... да останете на сухо точно в най-неподходящия момент.

Разбира се, има и по-малко потайни хобита от WC-оригамито. Братският китайски народ ни дава една добра идея в това отношение –

да боядисаме домашния Шаро като панда

Това е най-щурият тренд в Поднебесната империя напоследък. За целта кучето се вапца бяло, след това се боядисват черни кръгчета около очите му. И готово. Другият много популярен десен е на лабрадор, който го докарвате до ярко оранжево, след което го раирате като манджурски тигър. Пинко ряпа да яде!

Когато говорим за хобита, непростимо е да пропуснем плетките. Но не си мислете, че ще стане дума за куки и изработване на шалове, вълнени чорапи и жилетки. С тях няма да станете известни, защото в противен случай всяка баба от шоплука щеше да е знаменитост.

Друг е въпросът, ако възприемете почина на британката Одри Хорнкасъл

Жителкатата на градчето Удингдин твърди, че досега е изплела

над 100 дамски бюста от вълна

Готовите гърди Одри Хорнкасъл предава на дъщеря си Рона Емъри, която учи с плетените анатомични прелести младите майки как да кърмят бебетата си.

„При демонстрациите ми е доста трудно да показвам нагледно как трябва да бозае пеленачето. Така че вадя една от вълнените цицки на мама и урокът преминава по мед и масло!"

А какво казва достопочтената плетачка, г-жа Хорнкасъл, за странното си занимание? „Единственото неудобство е, че не мога да съобщя на висок глас какво е любимото ми хоби!"

А вие можете ли?