club50plus.bg

Валентин Георгиев. Името му е повече известно извън пределите на България, защото арт проявите му са многобройни. Освен че е добър карикатурист, той е ярък представител на магическия реализъм в живописта и с вещина рисува миниатюри. В годишната изложба за 2005 г. „Формат 30/30”, Валентин Георгиев стана носител на учредената за първи път награда „Астри” за млад автор. Досега е участвал в тематични форуми за карикатури. Той изброява темите за карикатурите, които са му донесли успех: „Финансовата криза” - награда от Португалия, Холандия - „Години на възпитание”, награда на ФЕКО, Фестивал на бирата, Испания - хумористична графика на тема „Дулсинея” в памет на испанския карикатурист Хосе Луис Мена, Германия - темата е за „Градът поглъща селото”, „Против войната” - Иран и др. Международните участия носят на Валентин Георгиев много емоция и удовлетворение, че е получил признание от хората, организирали конкурсите.

Новото амплоа на художника от четири години е преподаване на изобразително изкуство в Основно училище „Иван Вазов“ в Русе. Предизвикателството е голямо и по-различно от това да премериш сили в международни конкурси. В класната стая той е магьосникът, който успява да направи чудеса с малчуганите, посегнали към четката и водните бои. А те му се отблагодаряват с фантазия и вълшебство от цветни композиции и стават като учителя си, интересни и самоуверени, че са…художници.

В преподавателската дейност задължително условие е да обичам децата и да съм много внимателен към тях, откровен е Валентин Георгиев, разкривайки част от тайните си. Винаги трябва да се избира правилния път към малчуганите и да се извади най-доброто като оригинално мислене, композиция, за да могат да творят по всяка една зададена тема. Четвъртокласниците Анджело и Ива казват, че в часовете по изобразително изкуство никога не е скучно, защото успяват да излеят своята фантазия върху белия лист. За да има истинско творчество, подсигурено е максимално пространство, стативи, бои и блокчета за рисуване. Задължителното условие на преподавателя към учениците е да рисуват и да обменят идеите помежду си. Моята задача е да ги насочвам и винаги им напомням, че в творбите им трябва да има концепция, разказва преподавателят. Според него всеки един от тях би нарисувал една дъга, една пролет или лято, но те ще са оригинални, ако са със закачка или виц, комуникация между животните, гората и т.н.

От преподавателя разбирам, че във всеки един ученик търси малкия творец. Затова той не скрива, че го изненадват, защото децата по своему преоткриват света, по различен начин рисуват било то и птица. Валентин си припомня как още в първи клас им казал: „Скъпи деца, всяка една птица има глава, телце и крилце, постарайте се да ги нарисувате. Помня, че всички се опитаха да нарисуват птицата, както им обясних. Оттогава досега те спазват моя съвет и колегите се чудят как са се справили ….с птиците. Старая се да дам възможност на всяко едно дете да покаже своя свят, без да се намесвам…В класа има деца, които рисуват абстрактно, имат модерно виждане. Например Мария Йолова подхожда по нестандартен начин, работи с микс от техники, лично аз й се възхищавам на творческия процес. За мен тя е Пабло Пикасо. Има деца, които рисуват с изключително голямо търпение и по-бавно, изпипват детайлите, получават се красиви рисунки. Изненадват ме различни деца от класа, от едни очаквам повече, но техните съученици доказват, че също могат да се справят с поставените творчески задачи и се представят отлично. Забелязвам, че има градивност, защото всеки иска да може, да се изяви. Може би конкурсите ги дърпат напред“.

Валентин Георгиев разказва, че когато започнал работа в Основно училище „Иван Вазов“ много от неговите възпитаници престанали да рисуват по стените, грабнал вниманието им с творчески задачи – участия в конкурси. Затова и той адмирира подкрепата на колегите си, класния ръководител и родителите, които също толерират изкуството. Радват го добрите резултати и хубавите детски рисунки. Художникът твърди, че винаги се старае да подбира интересни теми за конкурси. Ако повторят темата за пролетта след година, той проследява развитието им и твърди, че го изненадват. Според него децата са научили най-важното - да мислят, да имат концепция за нещо различно и интересно, а не да копират.

Изложбите са другото интересно пространство за малките колеги на Валентин Георгиев. Заедно ги посещават, разглеждат и анализират. Самият той разказва, че често познати го питат защо води децата или им организира изложби извън училищните коридори и стаи. Отговорът е: "Виждат рисунките си в друга атмосфера и пространство, хората ги оценяват и коментират, това ги подтиква да бъдат още по-добри и да се стараят, и най-важното осъзнават, че са като големите творци“.