Моята среща от трети вид

Normal_flickr

Как започнах да вярвам в извънземни

Когато стане въпрос за НЛО или извънземни съм била скептично настроена. Обичам да чета фантастика от дете, но и това е минавало край мен като художествена измислица... До онзи ден, или по-точно онази нощ, когато майка ми, страдаща от безсъница ме събуди.
- Стани, ела да видиш нещо... Надигнах се от леглото, машинално погледнах часовника – 2,30 след полунощ... Замаяна станах и тръгнах към терасата, където майка ми нетърпеливо ме чакаше.
- Какво става? Какво се е случило?
- Почакай ще видиш... Замаяно оглеждах и... видях –

над тъмния покрив на блока в който живеем, изплува голямо кръгло

многоголямо нещо. Голямо и кръгло, и тъмно,като само от долната страна се виждаханасочени светлини, очертавайки голямкръг... Това голямонещо се носеше почти безшумно в тъмнотонебе и изчезна зад отсрещния блок.Онемяла и вече напълно събудена севтренчих в майка ми.

- Да, знам – аз също се чудех, ама го гледам вече половин час и няма на кого да кажа, освен на теб... Това нещо обикаля в кръг над града. След малко ще се появи пак.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Появи се, по-точно изплува отново над главите ни и започнахме да го разглеждаме заедно. Огромна летяща чиния, напълно тъмна, само отдолу имаше светлини – три сочещи напред бели и три сочещи назад червени. Очертаваха идеален кръг с тъмен контур. Не си и помислихме за самолет или вертолет, защото баща ми беше пенсионер от авиацията, майка ми го беше следвала по летищата, където го изпращаха на работа, а аз израстнах също там и детската ми площадка бяха пистите на тогавашните реактивни самолети. Нищо общо със какъвто и да било самолет.

Отново зяпнахме нагоре, защото чинията изплува над покрива. Установихме, че не се движи съвсем безшумно, а издава някакъв особен звук. Дълго сравнявахме звука с познати такива и на края решихме, че най-точният е звукът, който издават гумите на кола, пусната по инерция по надолнище и то през лятото. Защото тогава горещият асфалт, лепнейки по гумите издава един особен жужащ звук, но трябва двигателят да е изключен, иначе не се чува.

Години наред хората слушайки разказа ни се смееха на сравнението, но наистина и след това не открихме по-добро.

Погледнах часовника си – един час вече се взирахме в небето, вратовете ни се схванаха. Най-интересното беше, че по улицата минаваха младежи, по двойки и тройки, минаваха коли, мотоциклети и... никой не вдигаше глава нагоре, нито по някакъв начин да реагира.

Реших да предприема нещо

- Ало, милицията? (по оново време не беше полиция)
- Искам да съобщя за летящ обект над града, голям и кръгъл – задъхвах се аз да описвам.
- Другарко, май сте се почерпили доста. Я да си лягате! – хлоп слушалката.
- Ало, ама погледнете нагоре, над парк..., ще видите и вие... – хлоп отново слушалката. На третото обаждане ме обявиха направо за пияна и да не ги безпокоя с глупости.

  В това време траекторията на кръговете се разтегна и станаха по-широки и в един момент на предната част на чинията се включи фар, точно както на локомотивите – напред. Аз започнах да нервнича – няма на кого да се обадя, фотоапаратът ми остана в другата къща – няма как да ходя до другия град посред нощите. Направо нелепа ситуация. Да събудя комшии – те на възрастта на майка ми – кой знае какво ще си кажат. Чудехме се какво да правим, отмаляхме да стърчим на терасата и да вирим безсилно глави... и си легнахме.

На другия ден, двете разказвахме на баща ми, върнал се от нощна смяна, препирайки се и прекъсвайки се една друга. Виждах неверието в очите му. Моите дъщери се смяха много и казаха, че като започнем да говорим за този случай и двете с майка ми сме ставали едни особени, направо извънземни.

Два дни по-късно в местния вестник излезе кратка дописка, някои си в някакво близко село наблюдавал кацане на летяща чиния, по описанието същата, но иди доказвай.

Минаха години

Разказвали сме много пъти този случай, но никой дори за миг не ни взе насериозно. Постепенно спряхме да говорим за това, още повече и времената бяха такива.

От този случай на сетне никога не тръгвах за където и да е без фотоапарат. Сега имам и два телефона с камери плюс фотоапарата. Снимам всичко, каквото си харесам, но си остава в мен съжалението, че тогава, когато най-ми е трябвало не можах да документирам нищо. Е, всъщност остана ми само увереността, че има НЛО и има извънземни, макар че видяхме само чинията им.


Създадена на 22.02.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Иво написа:

    Преди повече от 9 години

    Напълно ви вярвам!Те много отдавна са тук.Разполагам със страшно много информация за тях.А и аз самия видях два техни апарата.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Васил Митренов написа:

    Преди повече от 9 години

    Преди много години на морето наблюдавахме нещо подобно.Мина много време и още се питаме дали видяхме нло или бяхме изпили повече бири. Обаче няма начин да сме сами,все някои има.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Пепа написа:

    Преди повече от 9 години

    :lol: Благодаря!Наистина видяхме това нещо и съм сигурна, че никога няма да го забравя....


  • 02b7d33a6e31ec34277de2795305409a?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Маринела Симеонова написа:

    Преди повече от 9 години

    Абсолютно вярвам, че не сме сами във Вселената.Няма начин да сме само ние или пък ако не сме да сме най-напред в развитието и съм чувала много хора да разказват за такива неща.Вярвам и че Пепа е видяла това, за което ни разказва и браво че ни го разказва нищо че много хора няма да повярват.Браво Пепа!