club50plus.bg

Лидерството се възпитава и усвоява

Втори принцип: Управлявай с ум, води със сърце (или ритуалът на човешките отношения)

Тайната на успешните лидери в човешкото общуване се изразява в спазването на 4 прости правила – спазване на обещанията, агресивно изслушване, неизменно съпричастие и казване винаги на истината.

Тези правила изглеждат толкова прости и очевидни, че всеки отлага прилагането им.

Но всяко обещание, което не спазиш, независимо дали ти се струва дребно и незначително, неизменно уронва характера. Всеки път, когато не спазиш ангажимент, ти рушиш връзките между теб и хората, които имаш привилегията да ръководиш. И всеки път, когато постъпваш неправилно, ти подхранваш навика си да постъпваш неправилно.

Спазването на обещанията води до доверие, а доверието създава сигурност и силна лоялност.

Агресивното слушане е второто необходимо умение на лидера. Всеки човек изпитва дълбока потребност да има глас и този глас да бъде взет под внимание. Един от най-големите подаръци към някого е да му дадеш стопроцентовото си внимание. И човек, който се чувства разбран, е човек, който слуша, когато дойде твоя ред да говориш. Истинското слушане е най-големият комплимент. А да слушаш това, което другите искат да ти кажат, е белег на уважение. То показва, че цениш хората си, вярваш в тях.

Лидерите, които умеят да слушат, си спечелват име на превъзходни комуникатори.

Съпричастието или загрижеността за хората често се подценява, а всеки човек иска да бъде обичан и ценен. Дребните жестове на добронамереност и хуманност от страна на лидера стават основа и модел за поведение от страна на хората му. Понякога ръчно написана картичка с благодарност е много силен стимул – повече дори от парична премия.

Най-добрите лидери са фанатично честни и открити. И затова печелят всеобщо доверие. Те споделят информацията с всички и сред приоритетите им е да казват истината при всички обстоятелства. Тогава хората го признават и биха направили почти всичко, за да не го разочароват. Тогава се ражда магията на успеха и няма невъзможни цели.

Много важно е също да се обясняват причините за дадени решения. Тази прозрачност определено носи бонуси и творческа атмосфера.

Трети принцип: Възнаграждавай рутинно, признавай заслугите неотклонно (или ритуалът на екипното единство)

Една древна източна поговорка гласи:

Отиди при хората.
Живей сред тях.
Учи се от тях.
Обичай ги.
Започни с онова, което знаят.
Гради върху онова, което имат.
Но за най-добрите лидери,
когато задачата им бъде изпълнена и
работата им – свършена, хората ще кажат:
„Ние сами го направихме."

Повечето мениджъри считат, че работниците им като зрели и възрастни хора не се нуждаят от „потупване по гърба". Те смятат, че трябва само да откриват пропуските и да ги поправят. В резултат хората се страхуват да предприемат нови неща и да рискуват. От което губи организацията. А пък работниците си лягат гладни – гладни за малко признание и искрена благодарност за положените усилия.

Далновидният лидер напротив, агресивно търси да види добре свършената работа и когато я намери, не пести наградите и похвалите, защото знае, че срещу тях ще получи още повече и по-добра работа. И колкото по-бързо бъде възнаградена добре свършената задача, толкова е по-вероятно това да се повтори. И така се освобождава енергията и таланта на хората.

Това не означава лидерът да не отстранява пропуските. Но не бива заради дребни неща да се пропуска голямата картина. Провалите са съществена част от успеха. Лидерът трябва да знае, че когато някой опита нещо и се провали, то той просто се е научил как да успее. Тоест лидерът трябва да даде свободата да се провалят – точно такава среда води към успеха.

Различните хора се радват на различни награди – разгадай кодовете на хората, които ръководиш и открий какво е най-важно за всеки от тях. Един ще се зарадва на екскурзия, друг на почивни дни, трети на грамота или пари. Умението да хвалиш напредъка и да възнаграждаваш за резултатите е едно от най-трудните, но пък е най ефективното.

Четвърти принцип: Подчини се на промяната (или ритуалът на управлението чрез адаптация и промяна)

Има 4 елемента, които гарантират успеха – дисциплина, концентрация, търпение и настойчивост. Но всеки лидер знае, че трябва да отиде и по-далеч – да овладее промяната, което значи да й се подчини. За да просперира при непрекъснато изменящите се условия, лидерът трябва да овладее изкуството да бъде гъвкав и да реагира на неочакваните предизвикателства бързо, съобразително и елегантно. Или както казва Айнщайн: „Важните проблеми, пред които сме изправени, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме се намирали, когато сме ги създали."

Повечето лидери реагират по два начина на стреса, който промяната неизбежно предизвиква: приемат сражението или се спасяват с бягство. Но има и трета възможност – да се подчиниш на промяната и да я използваш в своя изгода.

Обаче всеки човек е генетично програмиран да се съпротивлява на промяната и да поддържа състояние на равновесие (хомеостаза), без значение дали тази промяна ще подобри или влоши живота му.

И точно тук далновидният лидер ще намали безпокойството на хората, като постоянно им напомня причината, поради която тази промяна е необходима, както и многото ползи, които тя ще донесе. А за да стане това, трябва да се създаде среда, основана на постоянното учене на нови неща. Най-доброто средство срещу страха е познанието. И създаване на корпоративна култура, която вдъхновява хората да прегръщат нови идеи и информация. Днес печели онзи, който знае най-много. Идеите са истинското измерение на успеха. Или да цитирам Дизраели: „Подхранвай ума си с велики мисли, защото никога няма да стигнеш по-високо от мислите си."

Пети принцип: Съсредоточи се върху стойностното (или ритуалът на личната ефективност)

Ще започна с един цитат от Питър Дракър: ,,Няма нищо по-безполезно от това да вършиш ефикасно нещата, които изобщо не трябва да вършиш."

Тоест тайната да разполагаш с повече време, за да се съсредоточиш върху необходимите неща, е да имаш смелостта да пренебрегнеш излишните. Трябва да се развива способността за тунелно виждане на най-важните задачи като лидер.

Като колкото е по-прост фокусът на лидерството, толкова е по-ефективно. И тогава по-мъдрите решения ще означават по-малко кризи, което пак пести време.

Обаче повечето хора са толкова заети, че никога не се дръпват малко назад, за да помислят как биха могли да подобрят собствената си ефективност. Както казва Дейвид Торо: „Не е достатъчно да си много зает – мравките също са много заети. Истинският въпрос е с какво си толкова зает?". Повечето хора са заети с преследване на мравки, вместо с лов на слонове – те прекарват дните си, насочвайки цялото си внимание към дреболии, които с нищо не допринасят за постигането на целите им, вместо да преследват едрия дивеч, който наистина ще ги отведе до техните професионални и лични цели.

Ето защо много лидери страдат от разфокусиране – като се мъчат да правят прекалено много неща, в прекалено много различни посоки, те стават жертва на добрите си намерения. И ако ти не ръководиш времето си,то ще те ръководи. А ако не впишеш собствените  приоритети в бележника си, в него ще попаднат чужди такива.

Следва Част трета

Първа част