club50plus.bg

Подлаган на изтезания, устоял на скептици и еретици, той остава един от най-почитаните светци

Каква ирония. Римският воѝн, опълчил се на императора си, е символ на патриотизма. Младежът, защитил вярата и истината с цената на живота си, се превърна в център на една от най-фантастичните легенди на християнството.
Кой всъщност е рицарят победоносец, Свети Георги?

Познаваме образът му, гордо възседнал своя жребец, довършвайки змея с последен мощен удар.
Героизмът му вдъхновява цели нации и той се смята за покровител на държави с различни обичаи, разпръснати по цялото земно кълбо – от Канада и Каталония, до Англия и Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия и Сърбия.

За нас, българите, той също е един от най-почитаните светци и не случайно шести май е наш национален празник.
Заради храбростта му, той се смята за покровител на армията, а името му, Георги, означава „обработващ земята" и затова народът вярва, че той защитава и земеделските работници и фермерите.

Образът на Свети Георги е завладяващ – всеки от нас го чувства толкова близък до себе си, че е трудно да повярваме, че историческите данни за живота му са толкова оскъдни – и спорни.
„Името му с право се почита от нас, но

деянията му са достояние само на Бога"

– заявява папа Хеласиус I за него още през пети век.
Заради съмненията в неговото съществуване, през 1969 г. папа Пол VI го „понижава в чин" и обявява, че почитането му ще е по избор. Това решение възмущава представителите на източното православие, а през 2000 г. папа Йоан Павел II връща на светеца пълните му права.

Какво всъщност е известно за един от най-обичаните светци в християнството?
Разбира се, историята за дракона е само мит. Единствено кръстоносците, чиито глави били размътени като на дон Кихот от модерните тогава балади за рицари и дами в беда, приемали този мит за даденост.

Смята се, че именно те внесли образа на свети Георги в западното християнство. Приказката за дракона е сравнително съвременна – тя става широко популярна едва през 1483 г., когато излиза „Златната легенда" на Уилям Какстън. Книгата е превод на сборник жития на светци, съставени от Якоб де Воражин, архиепископ на Генуа.

Ако малкото, което се знае за младия римски пълководец, е вярно, с безупречната си честност той първи би побързал да ни посочи, че легендата за дракона е само алегория. Митът просто илюстрира битката в защита на вярата, а страшният змей са изкушенията на пътя на християнина.
Защото Свети Георги е бил изкушен – разпънат на кръст не толкова от своя император Диоклециан, колкото от

конфликта между своя светски и духовен дълг

Защото Георги е бил не просто редови член на римската армия – той е заемал високия пост на трибун и е служил в личната гвардия на Диоклециан.

Роден благородник, син на военен, той е бил наясно със задълженията си на пълководец. Нещо повече – високият му пост несъмнено му е носел не само престиж, но и материални блага, което не е без значение за момче, останало сирак на крехката възраст от 14 години и отгледано от майка си.

„Дай кесаревото кесарю, а божието – богу" – казва Исус.
И младия Георги усърдно изпълнявал задълженията си към императора. Докато кесарят не го изправя пред страшен избор.
През 302 г. Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.

Нарежданията били безпощадни – всеки римски войник, изповядващ източния култ, да бъде арестуван, а всеки втори член на войската е трябвало да поднесе дар на езическите богове.
За бъдещият светия

изборът е бил ясен, но не и лесен

Загърбвайки дълга си на офицер, той се обявява против волята на императора, за да изпълни своя основен свещен дълг – този към бога.
Диоклециан не бил доволен да изгуби любимия си трибун. Опитал да го подкупи със земя, пари и роби.
Георги останал непоколебим и на всеослушание се обявил за християнин и възроптал против строгия едикт.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

 

Императорът нямал друг избор, освен да защити авторитета си и подложил младия войн на жестоки мъчения.
Според легендата, Георги понесъл всички изтезания с такава храброст и непоколебимост, че, вдъхновена от примера му, съпругата на Диоклециан Александра се покръстила и била екзекутирана редом с него.
Някои изследователи дори твърдят, че именно тя е принцесата в мита за змея – спасена от дракона на езичеството от младия воѝн.

Историците се съмняват в достоверността дори и на тези оскъдни факти. Загърбили скептицизма, ние продължаваме да се уповаваме в храбрия светия.
И не само ние –

Свети Георги е споменат и в ранните мюсюлмански текстове

Според тяхната легенда, той живял с група вярващи, близки до апостолите на Исус. Той бил богат търговец, възпротивил се против издигането на статyя на Аполон от Дадан – кралят на Мосул. Заради това бил подложен на мъчения и обявен за светец.

Днес свети Георги продължава да отстоява позицията си на светец, подложен на нов вид изпитание – това на скептиците.
Техният глас набира сила още от Ренесанса – от 16-ти век. Както Мартин Лутер, така и Джон Калвин смятат почитането му за възмутително. Най-далеч стига епископът на Норуич, който го нарича арийски еретик, а в средата на 18-ти век Едуард Гибън в своя труд „Възход и падение на Римската империя" пише: „... той се издигна над скромното си потекло чрез таланта на паразита. Покровителите му, които той щедро ласкаел, осигурили на безполезното си протеже правото да снабдява армията с бекон. Занаятът му бил прост – той го превърнал в безсрамен. Натрупал богатство чрез измами и корупция."

Всъщност, Едуард Гибън тотално бърка образа на Свети Георги с Георги от Кападокия, търговец на свинско, който се издигнал до поста архиепископ на Александрия през 356-361 г.
Днес Свети Георги отново устоява пред

нападките на скептици и езичници

Защото, след думи и хипотези, истината всъщност е толкова проста.
Независимо дали е реална историческа личност, Свети Георги е духовна реалност, точно толкова (и дори може би повече) от вас или мен. Той остава най-почитаният светец, защото каквито и да са научните факти или митологични измислици за него, ние имаме и винаги ще имаме отчаяната нужда от защитник на душите и вярата си.

Защото ако се съмнявате в силата на война светец, възседнал мощния жребец, на кого ще разчитате за чудо, ако загубите пътя и надеждата си?