club50plus.bg

Усъвършенстването започва от самия теб

Шести принцип: Бъди свой собствен лидер

Една древна индийска поговорка казва:
„В това да превъзхождаш другите няма нищо благородно. Истинското благородство е в това да превъзхождаш предишния си аз.”

Най-важното, което всеки лидер трябва да направи преди да усъвършенства организацията си, е първо да усъвършенства себе си. Трябва да изкачи собствените си планини и да стигне до върха, като покори себе си. Да се научи да поема отговорност и да не търси извинения за неуспехите. Истинският лидер няма алиби! Той трябва да не търси на кого да прехвърли вината, а да може да каже: „Беше изцяло моя грешка. И наистина съжалявам."

Основните фактори, от които зависи какъв лидер и какъв човек ще бъдеш са два: книгите, които четеш и хората, с които общуваш. Ако прекарваш част от деня си с най-великите хора в историята, четейки техните трудове, ти започваш да разбираш вечните закони на природата и човешкото развитие, да се учиш от грешките им и сам ти да ставаш по-мъдър и ефективен.

Или както казва философът Емерсън за същността на истинския успех:
„Да се смееш често и да обичаш много; да спечелиш уважението на умни хора и любовта на децата си; да заслужиш одобрението на честни критици; да цениш красотата; да даваш от себе си; да оставиш света след себе си малко по-добър било то със здраво дете, градинска леха или социални условия; да се забавляваш, да се смееш с ентусиазъм и да пееш с наслада; да знаеш, че поне един човек е дишал малко по-леко, защото ти си живял на тази земя – това значи да си успял."

Седми принцип: Виждай, каквото всички виждат, мисли, каквото никой не мисли (или ритуалът на креативността и иновацията)

Всяко човешко същество е надарено с творчески наклонности. За първи път в историята на цивилизацията, истинската стойност на всяка компания сутрин влиза в сградата и вечер я напуска. Най-големият капитал се крие в главите на хората, работещи в една организация. Но повечето хора никога не са били насърчавани да творят и затова творческите им способности са латентни. Истинският лидер обаче, разглежда работното място като една огромна фабрика за идеи, където креативността и иновацията се признават и възнаграждават. Ако хората се научат, че провалът не е нищо друго, освен начин да научиш как да печелиш и, въпреки че някои от рисковете ще завършат с неуспех, то други ще доведат до иновации. Лидерът трябва да напусне сферата на сигурността и да вдъхне увереност хората да навлязат в нови, непроучени територии.

Качества като любопитство, спонтанност, добро настроение (присъщи на малките деца) са важни и ценни. Дори само една добра идея може да преобрази компанията. И дълбоко в себе си добрият лидер носи в себе си духа на малкото дете, което възприема всичко с любопитство и възхищение. Усещането за енергичност, оптимизъм и надежда, които генерира, могат да бъдат заразни.

Или ако цитирам отново: ,,Аз съм среден човек със способности под средното ниво. Нямам капка съмнение, че всеки мъж или жена може да постигне същото, ако той или тя положи същите усилия и изгради същата надежда и вяра."

Казал го е Ганди – един от най-великите хора в историята.

Осми принцип:Свържи лидерството с онова, което ще оставиш след себе си (или ритуалът на приноса и значението)

Един от най-важните закони в лидерството гласи: „Целта на живота е живот с цел." И колкото повече даваш, толкова повече получаваш. А както казва великият хуманист Алберт Швайцер: „Няма по-велика религия от тази да служиш на хората. Най-висшата вяра е да работиш за общото благо."

Истинският лидер се стреми не да впечатли приятелите си или да стигне върха. Не да изглежда добре, а да постъпва добре. Това означава, че трябва да изпълни дълга си и да осъществи човешката си същност. И да създаде успешно настояща, докато изгражда блестящо бъдеще. Наследството в крайна сметка ще бъде израз на най-дълбокото и най-доброто, което си дал през живота си. За да не се стигне до тъжният край като в разказа на Толстой ,,Смъртта на Иван Илич", където героят едва на смъртния си одър си задава въпроса „А дали целият ми живот не е бил една грешка?" Но макар и късно, героят осъзнава, че никога не е прекалено късно да поправи грешката си – животът му би придобил смисъл, дори ако може да направи нещо добро за един единствен човек. Но колко по-ефективни бихме могли да бъдем всички ние, ако осъзнаем тези простички истини още сега.

А искрата от нашето лидерство да докосва и променя към добро живота на повече хора, да превръща страха в сила и мрака в светлина.

В заключение искам да кажа, че тази книга съчетава блестящо духовната мъдрост на Изтока с най-новите принципи на успеха на Запада и показва стъпка по стъпка пътя към живот с повече смелост, баланс, изобилие или радост.

Като постскриптум искам да добавя, че писането на този текст, макар и трудоемко, ми достави удоволствие и ми беше полезно, което е изцяло в духа на книгата на Робин Шарма.

Първа част, Втора част