club50plus.bg

Виждали сте навярно как тромавата огромна, страшна, мечка прегръща малкото мече. И в този момент тя вече не е ужасният звяр, тя не е заплаха – тя е същество, чиито чувства разбираме. Тя прегръща, както го правим ние човеците. Тя дарява обич и подкрепа, защото прегръдката е израз именно на това - на обич и подкрепа, тя е универсалният език на доверието и една прегръдка може с магическа сила да промени мига, деня.

Вероятно, няма да се учудите, ако ви кажа,  че 4 прегръдки дневно са ефикасно средство за преборване на стреса? А ако някой ви каже, че една прегръдка ще преобрази живота ви или, че прегръщайки го, вие му помагате да оцелее ?
Ако някой докаже научно, че всяка една прегръдка удължава живота ви с час, с ден...със седмица?
Ако някой непознат ви прегърне спонтанно, ей така, както си вървите, умислени и тревожни...Как ще реагирате?

А. Ще повдигнете рамене скептично;
Б. Ще заявите, че категорично се разграничавате от прегръщането на непознати;
В. Ще се замислите, преценявайки статистически по сложен алгоритъм каква е възможността всичко гореказано да е вярно;
Г. Ще го зашлевите ;
Или...
Д. Просто ще го прегърнете;

Няма значение кой отговор сте избрали и доколко вярвате в чудотворната сила на прегръдката.
Верният отговор е онзи, който подсказва вътрешното ни аз.
Според едно поверие - вероятно много древно, може би завещано ни от маите, ацтеките или пък от група люде, живели дълго време в самота и отчуждение – когато хората се прегръщат приятелски, те обменят своята душевна енергия и топлина.
Защото прегръдката е онази спонтанност, която всеки къта дълбоко у себе и изразява нуждата от близост, топлина и взаимност. Прегръдката е невербална декларация за пълна и безусловна подкрепа, за разбиране, за съпричастност. Тя дарява сигурност и категорично прогонва усещането за самотност.

Може би трябва да спрем с думите и да се прегърнем.
Знаете ли...не е страшно и не боли. Ако не сте опитали, направете го непременно!

Днес, 21 януари, е международният ден на прегръдката. Чудите се какво се сервира, консумира и подарява на този празник? Прегръдки естествено...

Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме...

Стихът  е от песента на ФСБ „Пак ще се прегърнем" (текст :Михаил Белчев, музика :Александър Бехаров)