Той е анадолец, съселянин на Аполон, мощите му, ограбени от пирати, сега са в Бари
Дебелакът Дядо Коледа с кичовските червени дрешки и бутуши, брада и пресипнал от охолен живот глас, е менте. Истинският, неподправен любимец на децата идва от Анадола – висок, слаб и изящен човек. Ако сте решили да почивате в Анталия, не пропускайте да видите родното му място в Демре.
Става дума за Николай от Мира, който след смъртта си се превръща в Свети Николай Мирликийски Чудотворец, същият който почитаме всяка година на 6 декември.
По ирония на съдбата тази нишка е изгубена и в съзнанието ни се настанил шишкото от Лапландия, който спи целогодишно и само на 24-ти декември джуджетата го будят, за да разнесе подаръците на децата през Коледната нощ.
Независимо от този възглед, почитта към Св. Николай се разпространява из цяла Европа. През 12 в. Св. Николай е особено тачен в Холандия като закрилник на моряците, търговците и децата. Култът към него се смесва с образа на местно езическо божество на студа. От това смесване и заместване се променя и обликът на Св. Николай и той вече не се изобразява с черна или сива къса брада, а с бяла и дълга. Голям принос за съвременния образ на любимеца на децата имат серията рисунки, направени за реклама на кока кола през 1931 г.
Дядо Мраз се смята за социалистическия вариант на Дядо Коледа. Той по-скоро е герой от славянския фолклор. Има руски приказки за Северния вятър (Мороз), който помага на заблудени в зимните бури пътници да намерят пътя за дома. Единствено Дядо Мраз е съпровождан от очарователната Снежанка.
Според историците светецът от древната Мира (сега Демре), който се славел с изключителната си щедрост, е живял през IV век. Роден е в селцето Патара през 300-ната година след Христа. В същото село, според легендата, се е родил и Аполон. Семейството му било богато, силно религиозно. Майка му го кърмела само в сряда и петък.
В детските си години, вместо да се заиграва до късно с приятелчетата си, той ходел на църква постоянно и изучавал Божието слово. След това учил теология в манастира на Ксантос. След като родителите му починали, посветил живота си на помощта на хората.
Неговият комшия сред огромните пясъчни дюни на Патара бил много религиозен, но отчайващо беден, при това с 3 дъщери. Според обичая не можел да ожени дъщерите си без чеиз, а пукната пара не се завъртала из къщи, за да направи нещо. Молел се ден и нощ на Господ, но помощ не идела. Дъщерите му го посъветвали да се продаде в робство на пазара за роби, за да може да купи чеизите им. Николай чул този разговор през прозореца и на другия ден подхвърлил вътре торбичка със злато. Беднякът обаче го видял и хукнал след него. Никола го предупредил никога да не споменава за това никому.
По това време вървял избор за епископ на църквата в Мира. Той се проточил, защото кандидатите били много. Една нощ най-старият член на църковния съвет сънувал сън – глас свише му казал, че човек на име Николай ще бъде първият, който ще дойде за църковната служба сутринта, и той трябва да бъде новият епископ. Николай бил първият, който пристигнал за молитва и веднага заел епископското кресло. Като епископ той се молел денонощно за събратята си, съветвал ги непрекъснато, говорел им бързо, но любящо. Чудесата започнали да се случват.
Страшен глад настъпил в Мира по едно време. Един ден Николай чул, че на пристанището е спрял кораб с жито по пътя си за Александия. Николай помолил моряците да дадат житото на съселяните му, но те отказали. Житото е на императора, не можем да разполагаме с него, отговорили по устав те. Въпреки всичко Николай успял да ги убеди да дадат житото. То хранило Мира две години. Когато обаче моряците стигнали до Александия и отворили трюмовете, с изненада видели, че житото си стои непокътнато в тях.
С истории като тази, Николай станал известен в цял свят. Със своята загриженост и любов към хората той бил канонизиран за светец след смъртта си. Много градове в Европа, го избрали за свой покровител.
През целия си живот помагал на моряците, бедните и децата. Заради навика му да оставя анонимни, но спасителни подаръци на бедните, епископ Николай бил провъзгласен за светец скоро след смъртта си през 346 г.
Светият старец никога не оставал без бонбонки в джобовете. Срещне ли дете – ще го погали тихо по главичката и ще му даде сладичко, за да слуша. Така приживе се родила легендата за Дядо Коледа.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Анадолското селце Мира е разположено в Кековския залив на Мраморно море. Посетителите все още могат да открият множество доказателства за древното минало на региона. Руините на базиликата в днешен Демре пазят спомена за мястото, където е погребан епископ Николай.
Саркофагът обаче зее празен. Мощите му са откраднати от пирати по поръчка на местните първенци от италианския град Бари и до ден днешен се намират в базиликата „Свети Николай" в италианския град. Кражбата е станала по време, когато Бари е започнал да се замогва търговски и занаятчийски, но е нямал светия закрилник, който да го направи и притегателен духовен център.
В италианските източници истината се премълчава и се казва, че през 1087 г. група италиански мореплаватели и търговци провеждат едва ли не спасителна експедиция по бреговете на Мира и… занасят мощите на Св. Николай в Бари. Донякъде те имат право, защото точно по това време започва настъплението на селджушките турци в тази част на Азия, които опустошавали християнските градове и храмове. Именно селджушките племена обединяват останалите живели по тези места и създават Отоманската империя, която стига до портите на Виена.
Саркофагът на светията е отварян два пъти досега – първият път след наводнение в Бари, а вторият – от научен интерес. Както хора от персонала на храма, така и учени, извършили изследванията, описват изключителната непокътнатост на мощите и благовонията, които излъчват.
За турците святото за християните място дълги години е било без стойност, но когато усещат келепира от туризма, плащат за реставрацията на базиликата в Мира.
Днес Демре е място за поклонение на чуждестранни туристи християни, които идват да видят къде е погребан Св. Николай. Има особено много руски туристи, защото Св. Николай е патрон на Руската православна църква.
Неотдавна се появи нова сензация около мощите на светията.
„Мощите на филантропа свети Николай, който по-късно се превръща за мнозина в Дядо Коледа, са погребани в манастир от XII век в Ирландия”, написа в. “Дейли телеграф”.
Факт е обаче, че всяка година на 6 декември паметта на Свети Никола, познат и като Дядо Коледа, се почита в Демре, окръг Анталия. Там се намира единственият музей на Дядо Коледа. Миналата зима на религиозната служба за Свети Николай в Демре пристигна специален пратеник на Вселенската патриаршия от Истанбул, гръцкият посланик от Анкара и над 600 християни, дошли специално за случая от Атина, Истанбул, от остров Родос и други гръцки острови.
Отец Хрисостомос отбеляза, че почитането на паметта на тачения в много страни Свети Никола е много по-вълнуващо и впечатляващо в родното му място, в земите, където е отраснал и проповядвал, а споменът за него е останал в сърцата и паметта на местните хора.
Отецът специално отбеляза грижите и съдействието от страна на турския министър на културата и туризма Ертугрул Гюнай за музея на Дядо Коледа в Демре.
През 1995 г. в Турция бе отпечатана пощенска марка в прослава на Дядо Коледа.
Пътят до там
Ако почивате в района на Анталия, потърсете целодневна екскурзия с автобус и яхта, по дестинацията Кекова–Симена–Демре. От яхтата ще видите останки от древно римско селище на остров Кекова, потънало при земетресение под морското равнище; китното рибарско градче Симена и много живописни заливи. След обяд ще посетите църквата „Св. Николай” в Демре, свято място за всички християни. Приблизителна цена: 55 евро с включени входни такси и обяд.
снимки – авторът
Все още няма коментари