club50plus.bg

Закъснявах. Запътих се към метрото, но краката ме поведоха към автобусната спирка на булеварда. На платното виждам човек, който явно изпитва затруднение да стигне до отсрещния тротоар. Някои шофьори нервно натискат клаксоните. Стигам до него, хващам го за ръката, а той…обръща към мен слепите си очи.

- Ходя по бавно от охлюв, нали?

- Защо не ползвате бастунче? За да Ви различават! Така може да стане инцидент!

- Ами…ако има да става…Ще ме заведете ли до кино „Освобождение“? Там се събира една църковна общност, идвам понякога.

Вървим, а той говори за поезия и…стъпки.

- С какво се занимавате?

- Ами…с философия.

- Обичате ли поезия?

- Да. Имам…благословена съм с много приятели поети.

- Можете ли да направите още нещо за мен? Нося три стихотворения…Ако може да ги качите в Интернет, ако може да стигнат до…детска градина, „Ангелската вест“ е подходящо. Или…до очна клиника, за нас, незрящите, светлината е много ценна.

Стигаме до входа. Взимам листовете и питам за телефонен номер. Той се усмихва. Няма. Питам за имейл. Записвам, но се оказва, че не знае как точно се изписва, защото приятел му го е направил. Толкова.

Вървя и си мисля….цял ден си тананикам коледни песнички. Племенницата ми каза, че е странно…посред лято. Ами…беше ми едно такова светло и…подаръчно.

 

                                                   Морски пейзаж

Настана сутрин, зазори

Угасват вси звезди

Светлей небесна синева

Изгряват две слънца

И две пътеки слънчеви

Се будят сънени.

Прелитат жерави далеч

Отвъд морето, веч

 

Една пътека аз избрах

Насън блажен вървях

Докоснах слънцето с ръка

Облян със светлина.

 

София, 1.07.2014 г.

Кирил Апостолов Иванов

Това стихотворение под спазена стъпка „ямб“, по него може да се направи песен, може да вдъхнови художник. С него искам да покажа, че светлината е много ценна за незрящите хора.

 

                                                  Попити сълзи

 

Със чувства аз родих се

Изливам с любов сълзите

Поливам цветя, градини

И белите водни лилии

Поливам горите жадни

И морски води безкрайни

 

На дъжд или сняг да станат

Във вси пещери да плачат

От извори те да бликат

Живот и за лек да пият

От кладенци тях да вадят

Животи да подновяват.

 

Сълзите ми пак остават

Примесени с кръговрата

Дори да ме няма вече

Заминал в отвъд далече

Сълзите ми пак се ронят

Когато се хора молят.

 

София, 28.06.2014 г.

Кирил Апостолов Иванов

Това стихотворение съм го писал върху спазена авторска стъпка, „стъпка безименна“, която се използва в музиката, литературата и други творби.

 

                          Ангелска вест за вашия пастир

 

Агънца с радост вижте

Вън от тази пещера

На небето вам роди се

Витлеемската звезда

 

Висините Бог разтваря

С нас небесните врати

На земята слиза Рая

С песни, химни, светлини

 

Агънца със радост чуйте

Бог ни каза блага вест

Пастир иде с нас ликуйте

Ваший Спас се ражда днес

 

С Йосиф и Мария всите

С най-смиреното осле

Посрещнете мъдреците

В ясли се роди дете