club50plus.bg

Сред толкова фалш наоколо, често се питаме - аз истински ли съм?

Сутринта, плащайки на касата в магазина, касиерката прие банкнотата, но ми върна монетата от две евро.
"Фалшива е!", каза тя и я сравни с другата, извадена от мен. "Вижте, има разлика в цвета". Загледах се. Уж еднакви, но не съвсем. Вместо да използвам и двете, едната остана непотребна и отбеляза минус в разпределението на ресурсите ми. "Имам вече навик", оправда се касиерката, когато видя намусената ми физиономия.

Някой ме беше излъгъл. Банално. Ненаказумо. Ами сега? "Ще ги дадете на някого!", почти майчински ме посъветва жената. Аха! Колко разумен съвет! Пълен с обич към останалите! Човечеството става все по-толерантно!
Сложих ги в джоба си. Бяха непотребни и нямаха право да стоят в портфейла ми редом с истинските монети.
Отсреща видях мъжа, който редовно си искаше пари за цигари и кафе. Да си освободя нервите и джоба от фалшификата? Щях да го зарадвам и денят му да започне рано.
Представих си как подава паричката, но набитият поглед на продавача съзира измамата и му отказва сервирането на кафе.
Не можех да излъжа човека. Той нямаше вина.

Да, мен ме бяха излъгали, но ако лъжата продължи с моя помощ да се върти из деня все едно че са й поникнали крила? Крила от моята благословия!

Пуснала съм я на свобода и да става каквото ще! Дали лети или не лети, тя съществува и кой знае още колко хиляди, милиони нейни сестри!
Според мен беше нужно фалшификатът да се прибере в касата и да не се мотае из пазара. В банката е редно да вземат монетата и да ме обещетят с истинска. На теория!
Завързва се игра, но не детска и не на шега: излъгали са ме и за наказание шоуто с надлъгването продължава.
Ако се хване някой – печеля, не намеря ли жертва – губя!
Да вярвам е моя работа!

Светът обаче не спира да те мачка. Надсмиването му е неговият начин да покаже надмощието си.
Светът си измисля други правила и те бута да ги приемеш и изпълняваш, да си част от фалшивите му сметки.
Ако в магазините бдят строгите очи на касиерките, навън, сред хората, кой да те упъти къде е истинското и къде измамното?
Обикновено всеки си има един верен компас в сърцето. Усеща подхлъзването или недобронамереността, улавя вибрациите на лошотията, излюпваща се от черупката си. Чуваш отвътре гласа: Стоп и се спираш. Замисляш се. Денят е кръстопът. Пътища в различни посоки, с разни превозни средства. С много познати или с малко приятели.
Обикновено получаваме шамари и рани, наместо татуировки по тялото си. Страдаме, че сме били искрени и доверчиви. Укоряваме се, че не сме разпознали двуличието, маскрано в лицето отсреща.
Фалшиви монети, фалшиви хора...

Денят е дълъг и непредвидим. Уроците сладки или без лъжичка захар.
Можеш да се ядосваш, да пееш, да загърбиш станалото.

А ти истински ли си?

Материалът не участва в конкурса за разпределението на месечната награда