club50plus.bg

Заложени от български зоолози фотокапани откриха под Върбишкия проход най-южното местообитание на степния пор в Европа

Когато издава през 80-те години на миналия век романа си „1984” (Nineteen Eighty-Four), британският писател Джордж Оруел едва ли е очаквал, че заимстваната от него фраза „Големият брат те наблюдава”, ще стане кръстник на едно от най-гледаните ТВ-риалити по света. Освен че може да следи успешно със скрита камера интригите между групата участници, затворени в къщата на „Биг Брадър”, обективът на „Големият брат” разкри напоследък и нови неподозирани възможности. Едно, вдъхновено от скритата камера ново техническо средство, наречено фотокапан, вече позволява на учените да следят дивите животни в естествената им среда без да застрашава техния живот и да им причинява каквото и да било безпокойство.

Фотокапанът е компактна дигитална камера, поместена в пластмасова кутия, боядисана в камуфлажни защитни цветове. Захранваните с 8 батерии от по 1,5 волта фотокапани могат да работят в пасивен режим на изчакване в продължение на месеци.

Модерната апаратура се активира автоматично 

с помощта на датчик за движение в момента, в който пред обектива на камерата премине някакво животно. В зависимост от нуждите на изследването, фотокапанът може да бъде настроен да работи в няколко различни режима със серия от последователни снимки или със заснемането на видеоклип с предварително определена дължина на сесията. През деня фотокапанът прави цветни снимки и клипове на попадналите в обектива животни. При активирането на фотокапана в тъмните часове на денонощието електрониката задейства невидима за човешкото око инфрачервена светкавица. С нейна помощ, без да се предизвиква стрес при наблюдаваното животно, се заснемат черно-бели кадри в инфрачервения спектър.

Именно с помощта на този нов модерен способ, експерти на българската фирма „ГеоМарин център" не само преоткриха след половин век наличието на степен пор (Mustela eversmanii) в България, но и установиха по категоричен начин новото и разположено най-южно в Европа местообитание на защитения от „Червената книга" животински вид. Фотофактите бяха констатирани миналото лято по време на полеви изследвания, свързани с изпълнението на един от

най-големите международни инфраструктурни проекти,

в които участва страната ни. Именно при подготовката на Доклада за Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) по този проект беше проведено и първото в България масирано изследване на фауната с помощта на фотокапани.

В проучването с новото модеро фото оборудване участваха две групи експерти с 20 фотокапана. Ръководената от проф. Николай Спасов група заложи това лято на няколко пъти за по 1-2 седмици 12 фотокапана в защитени по „Натура 2000" зони.

„Една от предварително поставените ни цели бе да установим наличието на степен пор в района на Върбишкия проход. Засега у нас са известни само някои местообитания на този защитен вид в Северна България - в района на Добружда. За наличието на степен пор в близост до селата Бероново и Пчелина, намиращи се на юг от Балкана, имахме само някои косвени сведения", обяснява проф. Николай Спасов.

Проф. Спасов, който отскоро е и директор на Националния природо-научен музей, припомня една доста интересна предистория, свързвана с проучването на разпространилия се в Европа от Монголия през Украйна степен пор. Първата публикация за неговото наличие на юг от Стара планина е отпечатана през 1951 г. в списание „Лов и риболов". Нейни автори са зоолозите проф. Иван Буреш и Николай Боев. В статията става дума за чучело от кожа на степен пор, което било изработено от един препаратор и бивш преподавател в училището на с. Бероново. В публикацията се споменават още две кожи от 30-те години на миналия век, за които не може да се твърди категорично, че са от степен пор. Поради тази причина до началото на това лято нямаше

нито едно категорично установено научно доказателство

за обитаването на степния пор в райони на юг от Балкана.

„И ето, че сега – повече от половин век след публикацията на Буреш и Боев, с помощта на фотокапани, заложени в близост до селата Бероново и Пчелина, успяхме с д-р Васил Иванов да направим два уникални видеоклипа, на които ясно беше разпознат вида степен пор. Това е всъщност и най-южното разположено в Европа местообитание на този защитен вид", радва се на слуката с фотокапана проф. Спасов. Според него откритието е от голямо значение за зоологията на континента ни. То доказва, че степният пор е успял да оцелее след множеството кризи, свързани с масираното използване на хербициди и пестициди в земеделието и с кампаниите за изтребването на смятаните преди време за „вредители" диви животни.

„Силно сме учудени от факта, че степният пор

не само е оцелял, но е преминал и на юг Балкана.

Това определено е доказателство за неговата интелигентност и приспособимост, още повече, че на едно от местата, фотокапанът бе заложен не в открита степна местност, а във вековна гора. Ако някой друг ми беше казал подобно нещо, изобщо нямаше да повярвам. Фотофактът обаче е налице и той със сигурност ще заинтересова колегите от цяла Европа", категоричен е директорът на НПНМ, който готви публикация по темата в едно от водещите европейски научни издания. Той предполага, че стеснените от човека местообитания на степния пор са го принудили да се приспособи и засели през останалите незасегнати степни езици в нетипични за него места, каквито са горите и сечищата на юг от билото на Балкана.

Естествено, натиснатите от кризата български зоолози далеч не са пионери при използването на новата хайтек апаратура. „За съжаление този модерен способ е доста скъп за бюджета на нашите институти. Поради тази причина вложихме повече усилия и време в старанието си да заложим фотокапаните на възможно най-недостъпни и скрити за човека места, за да не рискуваме да ги загубим. За нас е голям късмет, че имаме възможност да работим по изследвания, свързани с големи инфраструктурни проекти и еко програми", категоричен е проф. Спасов.