club50plus.bg

4 януари 1878 година -  денят, в който е освободена София

Връщаме се назад във времето, в последните дни на 1877 година. Продължават сраженията в Софийското поле. Кръвопролитни ръкопашни боеве се водят около селата Долни Богров и Враждебна. Турците напразно се опитват да задържат напредването на руските войски към София.

Комендантът на града – Осман Нури паша издава две заповеди, за щастие неизпълнени. Първата гласи: цялото население да напусне града, а втората –по-страшната: София да бъде подпалена, да бъдат вдигнати във въздуха всички складове. Такава била повелята от Цариград, защото в града били струпани огромни количества храни и боеприпаси.

Настанала паника. Френският консул в София Леандър льо Ге и неговият италиански събрат Виторио Позитано протестирали енергично. Обявили, че няма да напуснат града и заплашили с дипломатически усложнения.
За да предпази града от разграбване и опожаряване, италианският вицеконсул Позитано организирал въоръжен отряд от българи и пожарна команда.Турските власти били принудени да напуснат София без бой.

Градът бил спасен

На 4 януари 1878 година (23 декември по стар стил) софиянци посрещнали с хоругви, хляб и сол предния руски отряд, начело с генерал Гурко. В знак на почит и благодарност на негово име е кръстена една от централните столични улици.

На улица „Гурко" днес се намират някои от значимите сгради на София: Централната поща, на чиято фасада е поставен барелеф на ген. Гурко; Столичният куклен театър; Телефонната палата; новопостроеният „Гранд хотел София", на мястото на Градската библиотека и Софийската градска художествена галерия.

Изкушавам се да разкажа повече за

художествената галерия, построена след Освобождението като Градско казино

в долния край на Градската градина. Сецесионовата сграда е дело на архитект Наум Торбов. По време на бомбардировките претърпява сериозни повреди, а след войната е преустроена в художествена галерия. И разбира се ще се позова на спомените, оставени ни от писателя Константин Константинов и Драган Тенев.

„Виждам отново тия далечни вечери след 12 часа в югозападния ъгъл на казиното, до естрадата за музика, около две съединени маси.. Оркестърът отдавна е свършил, заведението е полупразно, лампите гаснат една по една..."

И един след друг в спомените на Константин Константинов оживяват образите на неразделните Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, художникът Георги Машев – софийската бохема... Все имена, оставили диря в културната история на България...

„В действителност всички тия млади хора, въпреки несгодите и злочестините, които ги връхлитаха, кипяха от живот, бяха остроумни, обичаха да се повеселят, да побуйстват, да се спречкат с някой груб келнер, след което ходеха с превързани глави (както е редно за всички бохеми), да попресилват доброто и лошото, което срещаха по пътя си, да се влюбват романтично, както се влюбва човек на 20 години. Всички носеха някаква пълна вътрешна свобода, която ги въоръжаваше с дързост, когато трябваше, а още по-често, когато не трябваше; клеймяха „еснафщината", „филистерството", самоизяждаха се от угризение, смятайки се потънали в грях (с голямо Г) и самотност, макар всъщност да бяха чисти като деца и да не се деляха един от друг като влюбени" такава оценка прави на приятелите си от младостта писателят Константин Константинов, връщайки се в първото десетилетие на ХХ век.

Драган Тенев допълва, че залата на Градското казино през онези далечни дни била втората по големина бална зала в града, след Военния клуб. В това казино през 1911 година свирил онзи камерен чуждестранен оркестър, чийто оркестранти по-късно се издавили при корабокрушението на големия океански лайнер „Титаник". През 1928 година, пак в същата бална зала, е избрана и първата „Мис България".