Пътят на вярата
За духовността в предишни векове българите са отделяли време и средства да посетят светите места. По-заможните от тях са отивали чак до Божи гроб, за да си донесат оттам божигробска броеница и писмено свидетелство за почетното звание „хаджи".Хората от средната класа са съставяли групи от съмишленици и са се отправяли към някой български манастир.
На първо място това е бил Рилският манастир, посветен на първия южнославянски светец по нашите земи. В него имало подредена стая за хора от Копривщица, от Карлово, от Тетевен и т.н. , където отсядали хората от тези градове. С особено вълнение те са се изкачвали по стръмните пътеки през вековната букова гора до гроба на Свети Иван Рилски. Там палели в молитвено умиление свещи за успокоение на душата и нейното спасение. На същото място има пролука в скалата, през която според обичая и днес следва да се проврат поклонниците. По-затлъстели хора не успяват да преминат – напомняне за преднина на духовното пред телесното обгрижване.
В онези някогашни времена, като виждали някого с голямо шкембе и трудно подвижен поради затлъстяване, му подмятали, че е занемарил грижата си за духа.
Да си припомним за тази притча в навечерието на големия Божи празник. В наши дни има какво важно да разберем за гнева Христов. Преди да бъде разпънат заради нас, грешните.
Все още няма коментари