club50plus.bg

Мистерия, очарование, традиция, култура

Едва ли има нещо по-загадъчно в страната на изгряващото слънце от японските жени. Преди стотина години японската жена вървяла след мъжа си, държала му чадърчето, покланяла му се, когато му подавала чашата с чай и мълчала, докато той говорел с другите. Жената трябвало да мълчи и търпи, да търпи и мълчи. А за най-голям порок се считала ревността.

Но традициите се променят

Някога за японските мъже жената в дома трябвало да бъде покорна съпруга, неревнива, мълчалива, добра домакиня. Според древната японска култура любовта нямала място в семейните отношения. Затова мъжът имал право да бъде развличан извън дома си, за което се грижели гейшите – умни, красиви, разкрепостени, изпълващи с наслада слуха и погледа. Съвременният живот доста се е променил за гейшите, но те не изчезват, а сякаш са пазени от мъжете като живо културно наследство. Днешните гейши са съвременен тип компаньонки, които се грижат за сервирането, за забавлението и отпускащата атмосфера. Японските мъже не са много променени и днес. По-голяма промяна обаче е настъпила в света на съпругите. С всяка изминала година японската жена все по-малко иска да си стои у дома и да чака мъжът й да се прибере. Според съвременната статистика повечето японки дори предпочитат да живеят сами, без партньор. Ако преди 20-30 години жените, които избирали да бъдат сами едва стигал 18 процента, то в наше време те са повече от 50 на сто. Причината се крие до голяма степен в недоброто отношение към развода и разведените. Според местни традиции разведените жени заслужават порицание, независимо от това кой е бил виновен, а бракоразводните дела траят с години.

Зад плахия и смирен вид се крие невероятна сила

Благосъстоянието, високото ниво на образование и многото свободно време помагат на дамите да си извоюват самостоятелност. На вид те са тихи като мишки, но крият невероятна сила – коментират мъжете. И ако преди жените не са можели да избират сами своите партньори, а отивайки в семейството на мъжа са се превръщали в прислужници, днес японките сами избират дали и за кого да се омъжат. Ако японец иска да се ожени, плюсове ще му донесе, ако е първороден син и задължително трябва да представи на любимата си подробно извлечение за доходите и дълговете си.
Днес японката става час преди мъжа си, приготвя му закуската, след това води децата на училище, усмихва се, докато говори с него. Но след това, ако не работи, тя разполага с целия ден само за себе си. Очакват я масажният салон, фитнес клубът, срещите с приятелки на кафе.
Няма как да не стаде дума, че броят на жените, заемащи важни постове, непрекъснато расте. Японките днес са образовани, с разнообразни интереси, включително и в бизнеса. Но каквото и да правят, те уважават и се придържат към семейните традиции. Това най-вече си личи на празник, когато сами решават да се пременат в красивите си кимона и да изненадат гостите, когато ги посрещнат облечени в красиви пъстри японски традиционни дрехи. Иначе в техния гардероб отдавна са намерили място дизайнерските костюми и скъпите рокли на водещи модни къщи.

Къде е мястото на гейшата днес?

Тя продължва да присъства в японската традиция, има я и днес. Остава си едно от най-красивите явления в японската култура – това го признава и днешното супермодерно поколение. Но е ли гейшата и съвременна реалност? Оказва се – да. Новото време е нанесло неизбежни корекци върху старата традиция, но не е изменило изконната й същност.
По-рано по пътя на жените-цветя тръгвали момиченца навършили три години и три дни. Днешните японки сами могат да си изберат тази кариера, но след като са навършили задължителното за страната образование. Преди да станат "майко" – степента преди гейша, те получават поетични имена, научават се да говорят изискано и преминават тежката подготовка за специфичната професия.

Как съвремието се отнася към гейшите?

Или съвременните хора се отнасят към тях с високомерие? Дали те са запознати с красотата на традиционните изкуства, или пък бялата маска прикрива малки куртизанки, отдаващи душата и тялото си на платежоспособни клиенти?
В началото не се държало особено на талантите на момиченцата, възпитавани за гейши. Започвайки на 3 години, имало достатъчно време да се моделира "човек по поръчка", точно според изискванията на професията. По онова време гейшите били все от бедни семейства. Продажбата им била начин родителите да получат някоя пара, пък и да спасят и чедата си от бъдеща унизителна мизерия.

 Обучението и тогава, и сега е дълго и трудно. Древните изкуства на пеенето, свиренето на лютня и барабанчета, калиграфията, аранжирането на цветя изучаването на поезия, чайната церемония и цялостния етикет изискват време и упражнения.

Непроменено през годините остава и това, че за собственичките на домовете за гейши изисканите момичета винаги са били и са вид бизнес.
В началото на ХVІІ в в Япония бива разработена детайлно система за легализация на проституцията, чиито принципи се съблюдават повече от три века. Тя обхваща и гейшите, макар че тяхната работа в чайните е доста по-различна от тази на момичетата в публичните домове. Както тогава, така и сега според правилата на гейшите е строго забранено да спят с клиентите си. От 1957 г. в Страната на изгряващото слънце проституцията официално е обявена извън закона. Забрана за гейшите няма. Тяхната професия е напълно легална.

Какво се случва днес

Още в началото на своята кариера гейшите са обременени с големи дългове спрямо дома, в който работят. С възнаграждението, което получават, дълги години е невъзможно да се откупят. Затова търсят всякакви възможности да се снабдят със средства, за да станат независими.
Първата възможност за замогване е ритуалът "Мизуяже", който означава всъщност загуба на девствеността. Както и да звучи в нашите уши, говорим за друга страна и за други традиции. Уж забранен, телесният контакт с недокоснато момиче в Япония винаги се е заплащал изключително добре. Днес – също. Забраната е допълнителна екстра, усилваща удоволствието.

Друга възможност да припечелят добре, е гейшите да си намерят постоянен покровител. Нарича се "данна". Това може да е само заможен мъж, който е готов да заплати всички разходи на своята гейша – обучение, козметика, облекло, бижута... Тогава милото момиче просто сменя притежателя си и само от договорката с мъжа зависи как ще се развие по-нататъшният му живот. Лошото е, че рисковете на днешното време дебнат и в тази заградена от вековете територия. "Изкупуването" на гейша днес е начин за сдобиване с жена за нестандартни услуги и удоволствия.

Последната шумна афера с гейши разтърси Япония преди няколко години, в нея бе замесен тогавашния премиер и заради нея загуби поста си. Полицейските разкрития показаха, че гейшите не са пример за целомъдрие, че съвсем не са безтелесни същества, а са заработвали добре от плътски ласки – доста нестанартни, споделяни с множество висши държавни чиновници. Случаят беше отчетен като много неприятен. Но общественото мнение остана на единодушната позиция, че той не е в състояние да промени одобрението към почитаната национална традиция.