Слънцето избута последния облак от небето. Аз, баба и дядо се качихме във влака и потеглихме към Иваново. На гарата ни посрещна някакво малко момче с червена шапка и ни поздрави с палката за
‘’Добре дошли”. Като слязохме от влака, почти се затичахме към къщата на Дора. Дворът беше пълен с овощни дръвчета: сливи, ябълки, круши, праскови, кайсии, орехи...
В коридора на старата къща спяха две малки котенца. Дора ни прегърна и вдигна пръст в знак на тишина. Едното коте изхърка. Аз не посмях да ги погаля, защото щях да ги събудя. Сивото се казваше Нери, а рижавото - Зоро. То беше по-буйно. Най-голямо впечатление
ми направи Хами, майката със сиво-мастилен цвят на козината. Бащата на котетата се казваше Бари (от Барак Обама). (снимка 1 от галерията)
С удоволствие бих се забавлявала с пухкавите и чаровни котки, но за жалост имах друга важна работа. Бях се уговорила с един щраус да взема интервю от него. Той живееше в края селото във ферма, оградена с тел. Тъй като не можех да вляза при него, аз взех интервюто през оградата.
Щраусът любопитно се огледа и протегна шия към микрофона...(снимки 2 и 3 от галерията)
- На колко си години? - попитах аз.
- На четиринайсет!- суетно завъртя малката си главичка щраусът.
- Казват, че мъжките били по-красиви. Ти ми се струваш женска птица.
- Аз, наистина съм женска, но не съм по-малко хубава, даже съм и по-полезна, защото снасям големи яйца.
- Чувала съм, че едно щраусово яйце тежи до килиграм и половина и е голямо колкото двайсет и пет кокоши.
- Така е. Аз съм от южноафриканската порода. Ние снасяме до 45-годишна възраст. Живеем до 70/75 години.
- Покажи ми едно свое яйце!
- За съжаление, снасям всеки ден, но яйцата ми изчезват. Може би, някое животно ги изяжда или хора ги крадат.
- Уж сте груби и грамадни животни, а ти си много мила!
- Нистина съм сговорчива, особено със стопанина си. Обичам да идва по едно и също време и да ме храни, облечен в едни и същи дрехи.
- А какво не обичаш?
- Не обичам стреса и лошите обноски. Аз съм много любопитна, ето чух ви и дойдох да се запозная. Мъжките са груби, ревниви, ритат се като футболисти по корема и гърдите. Аз обичам тишината, а тук е много шумно. Минават влакове и много коли. Преди бяхме много , а сега останах аз сама...(снимка 4 от галерията)
- Значи ти си ‘’най-шамотната шамотна шамотница в целия шамотен швят”.
- О-о-о, гледала си ‘’Ледена епоха’’. И аз хвърлих едно око на филма през прозореца. Всъщност, и ние щраусите сме свързани с праисторическата епоха. Ето, виж ми крака, имам само два пръста, като на велосираптора.
- Де, да бяхме в ледената епоха - казах аз и погледнах нагоре към палещото слънце. Когато наведох глава да се сбогувам с щрауската, видях само клатещата й опашка. Тя се отправяше на обичайната си разходка. Това е. Исках, не исках, трябваше да си тръгна.(снимка 5 от галерията)
След богатата трапеза, на която Дорито ни благодари, че
„сме я дарили с 48 часа вечност в приятелството ни”, се запътихме към Гарата. Влакът щеше да дойде всеки миг. Всички се прегърнахме за раздяла.
(снимка 6 от галерията)
В сянката на голямото дърво, до първи коловоз, малкият Ивиян Енев размаха палка, зелена от едната страна и червена от другата, а влакът бавно потегли към Русе.
Един незабравим ден остана в лято - 2013 година.
Забележка: Ако има фактологични грешки, моля обърнете се за справка към госпожица Щрауска.
Борислава Бисерова Радоева 10г.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Бисер Радоев написа:
Преди повече от 11 години
Браво! Очаквам следващи интервюта с интересни персони :)
Румяна Иванова написа:
Преди повече от 11 години
Много интересно и забавно. Продължавай все така .
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Находка от висока класа.
НО МНОГО ЖАЛКО, АКО ЩЕ ИЗЯДЕТЕ ИНТЕРВЮИРАНАТА.