club50plus.bg

Училище по щастие

 Това е въпрос, който, ако си го задаваме ежедневно, ежечасно, ежеминутно, може да промени живота ни, да му даде смисъл и да го напълни с радост и удовлетворение.

Какво оставям след себе си след разговор, среща с всеки човек – било то приятел, познат или непознат? Какъв човек оставих там? В какво състояние? Какво му дадох? Какво получих?

Какво оставям след себе си при посещение на определено място? В какво състояние? Подобрих ли нещо? Развалих ли нещо? Почиситих ли? Замърсих ли?

Какво оставям след себе си след всяко мое действие, дума? Подобрявам или развалям? По-чисто или по-мръсно е след мен?

Какво оставям след себе си у своите деца? На следващите поколения? На какво ги научавам? Какво морално наследство им завещавам?

Според Закона за причинно-следствената връзка, която будаистите наричат Карма, при всяка наша среща, при всяко наше действие, ние внасяме „плюс" или „минус" в банковата си Вселенска сметка. Т.е. ако сме направили нещо добро, сме вложили „плюс", ако с нещо сме нарушили моралните си ценности (не сме действали според тях) ние сме вложили „минус".

Ако при всяко наше действие, дума се замислим – Какво влагам като„плюс" или „минус", Действам ли според моите морални ценности?, тогава не само нашият собствен живот, но и животът на планетата ни ще се промени и подобри.

Ако тези, които режат безраборно дърветата, строят хотели и унищожават природните ни ценности, замърсяват околната ни среда, се запитат „Какво оставям след себе си?", може би ще променят поведението си. Защото сега, тези хора живеят със съзнаниието на първичното оцеляване на всяка цена – „Ден да мине, друг да дойде", без да се вгледат в по-далечно бъдеще. Това, което ги интересува са бързите печалби, да са добре днес, да „изкараме деня някак си", „за последствията ще му мислим после, утре", „други да си чукат главата".

Но това „утре" не идва , защото  винаги остава в бъдещето им, защото те мислят само за днес, а тези „Други" се оказваме отново ние.

Няма малки и големи хора, няма важни и неважни хора. Има хора с по- силно влияние върху живота на човечеството и с по-слабо влияние. Има хора с положително и хора с отрицателно влияние. Но всеки един от нас е част от цялото и като такъв оказва влияние върху цялостния живот на планетата.

Съзнанието на хората може да бъде бедно или богато, независимо от материалното им състояние. Хората с бедно съзнание са тези, които с нищо не са допринесли за подобряване на живота на човечеството и на планетата като цяло. Хората с повече финансови средства имат и по-голямата влиятелна сила, независимо в коя посока – към подобрение или разрушение.

Но, за да имаш богато съзнание, съзнание на изобилие и благосъстояние, не се изисква задължително да имаш и материално благосъстояние. Да имаш богато съзнание е да даваш изобилие със съзнанието, защото имаш и това, което имаш никога няма да се свърши. Колкото повече даваш, толкова повече имаш. Имаш и даваш. Даваш и имаш.

Да раздаваш с пълни шепи и това да те радва, да те прави по-богат и да те изпълва с удовлетворение. Богато съзнание е да знаеш, че можеш да допринесеш за по-добър живот на човечеството и да си готов за това. Без да се замисляш, че приносът ти е малък, незабележим, безсмислен, недостатъчен. Богато съзнание е да осъзнаеш, че си част от Вселената – неотделима, съществена част, точно такава, каквито са и другите й части.

Ако туристите, които се разхождат сред природата или улиците на някой град си зададат въпроса „Какво ще оставя след себе си?", може би няма да захвърлят безразборно неприродопригодните си боклуци.
Прозводителите на пластмаси ще се грижат не само за бързите печалби, а и за живота на бъдещите деца на Вселената.

Ако президентите на държавите се тревожат какво ще оставят след себе си, след като мандатът им свърши, може би ще има по-малко войни, глад, бедност.

Ако всеки от нас се запита „Какво ще оставя след себе си?" тогава животът на всички ни ще бъде по-красив, здравословен и чист.
Има поговорка, която казва:

„Живей така, че всички да се радват, че живееш и всички да плачат като умреш"

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.