club50plus.bg

Похвални думи за дописаната книга 

Така се случи, че когато поех в ръцете си книгата "Керека, приказка моя", препрочитах стар бестселър - „Пилешка супа за душата". Известно време ги четох паралелно, имаше нещо общо между четивата - и двете вълнуваха сърцето и възвисяваха по своему духа, някак си се допълваха.

Когато стигнах до керекския епизод „Нравственият кодекс на баба ми" се смях дълго и окончателно зарязах "Пилешката супа"... После прочетох няколкократно простите, в смисъл най-обикновени, но изключително ценни нравствени постулати и колчем ги четях, толкоз повече се възхищавах на мъдростта на баба Иванка: „Ако срещнеш човек, макар и непознат, трябва да го поздравиш с „Дал Бог добро", Боже, помози"; "Много си прост, ако изхвърляш хляб. Дай го на добитъка, или най-добре го дръж на пара...Той става мек като душичка и по-вкусен, особено ако му боцнеш парченце козе сирене". Светът ни има нужда от такива разказвачи като Иванка Йорданова, за да ни подскажат как да се справим с хаоса и обърканото време, в които живеем...

Препрочитах и есето „Мадоните на Керека"- един истински литературен шедьовър. Какво въображение, каква интуиция, какъв емоционално-образен изказ на авторката при описанието на сватбения портрет!

Дали бялото, или светлосенките, дали позата, или запечатания момент, но снимката „Баба и дядо – венчавка" излъчва сияние и послание...Тя е преди всичко знак, както пише авторката, че "момък и девойка са тръгнали заедно, в общ живот през света". Не си спомням от българската литература такова директно биографично сравнение на нашите невести с мадоните: по красота, по всеотдайност, по изящните творения на техните ръце.

Те създават "успокоителен, гальовен селски уют, а събраната красота в душата им, било от цветовете в градината и в полето, било от мечтите им по недосегаемото щастие, се превръщало в красиви пъстри черги..." Интересни, не без чувство за хумор са разсъжденията за имената на селските мадони : "бяха сериозни, с тежест, без глезотии...Гана на Дена политикантката, Пена Шомова, Иванка Златина, Стефана Генджова, Дена Габровска...Все имена с корен..."

За тези български знаци, добродетели и ценности трябва да се пише, защото спомените, крепят още къщите, пазят ги; нищо че хората от сватбените снимки, отдавна ги няма...Дано заселващите се в селските ни къщи англичани, японци запазят
 и снимките, като антики – това те, пО го умеят... А после, българските мадони и техните соколи ще възкръснат като феникс от пепелта. Че малко ли пъти това се е случвало по земята ни българска...

България за Ваня Йорданова е целият свят на село Керека, дето е коренът на рода й, дето е запредена родолюбивата нишка на живота й. Не прочетох никъде да се кълне с думи във вярност, но усетих благослова й към този дивен край, който й дарява пътища... И по тях Ваня продължава да върви уверено и талантливо.
Авторката е едно от нашите спасения - да намираме себе си, да не забравяме корените си, да избираме дръзката пътека, да се радваме на света, да откриваме това, което обичаме, да се зареждаме от красотата и целостта на природата и „уважително да разговаряме с нея"...

Иванка Йорданова има очи за тези послания да ги види, има сърце да ги почувства, има ръка да ги опази и мъдрост, за да намери точните думи! Но един древен мислител казва: "След мъдростта най-прекрасният подарък, направен на хората е приятелството".
Ваня има и мъдрост и приятели. Има и нашата обич!

*Село Керека се намира на 18 км от гр. В.Търново и на 9 км от гр.Дряново, оградено от заоблени хълмове, покрити с гори. Легенда свързва името Керека с болярката Кера.

първа част може да прочетете тук

Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен Автор