Училище по щастие
Коя е тази сила, която ни движи напред? Какво ни кара да продължим, да станем, след като сме паднали и пак да поемем на път? Какво е това, което когато сме най-отчаяни ни изправя на крака?
Обратно на стария виц - „Какво може да накара хората от различи националности да скочат в дупката?– жени, алкохол, пари, „За Родину", (за чест и слава) – отговарят представителите на различните нации, а нашият герой Ганьо заявява, че се амбицира от „Ти не можеш!" - аз се питам „Какво може да накара различните хора да излязат от дупката, в която вече са паднали?
Точно това „Ти не можеш!", мен лично ме е карало да ставам и да поемам отново, да продължавам, когато ми е трудно, да се връщам на пистата на живота, когато съм решила, че нямам никакви шансове и вече съм почти навън. Когато ми кажат „Ти не можеш" съм готова да върша чудеса.
Коя е тази сила, която ни подтиква не само да излезем от дупката, лазейки, но и да крачим напред, понякога дори и да се затичаме?
Коя е тази сила, която ни кара да се съревноваваме с другите?
Коя е тази сила, която ни мотивира да се доказваме пред другите?
Защо ни е толкова важно какво мислят другите за нас? Дотолкова, че само заради това чуждо мнение сме готови да надминем себе си?
И ето, че след поредното „Ти не можеш", което ме изпълни с огромна и мощна енергия, се спрях и се запитах: Какво е това вътре в мен, което се задейства с „Ти не можеш"? Почувствах как в собственото ми тяло „Ти не можеш" замести други познати вълшебни думи от типа на „Сезам отвори се" и, когато бяха изречени срещу мен, една тайна част се отвори от там се изля огромна и мощна вълна от енергия и аз се задвижих.
Забравих, че съм уморена, че ме мързи, че ми е топло, че не ми се иска, че няма смисъл, че няма за къде да бързам, че има утре и други подобни действие убивачки. Просто станах и се задвижих и го направих. Това, което други мислеха, че не мога. Направих го бързо, ефективно, красиво, добре, качествено – точно, както аз мога.
Добре, но ако няма кой да ме амбицира с тези вълшебни думи? Тогава какво се случва?
От личните ми наблюдение друго, което със сигурност отприщва моята огромна вълна от енергия е, ако децата ми или други любими същества са в опасност – тогава „планини премествам". Няма трудност, която да ми се опре. Но нужно ли е да рискувам децата си, за да задействам тази своя свърх енергия. о? Не, разбира се.
Друга ситуация, в която се изпълвам с прекрасна енергия е, когото съм влюбена. Всичко изглежда прекрасно и лесно. Няма трудности, няма депресии, съмнения. Постигам всичко с „крилата на любовта".
Но отново се изисква наличието на друг обект. А ако такъв липсва, това причина ли е да не успявам с лекота?
Инат, защитни сили, влюбеност, отчаяние, безизходност, страх, алчност, ревност, завист, глад, празнота...
Все движещи сили. Чувства, които ни карат да постигаме, това което поискаме и да стигнем до крайния резултат, без да се откажем по средата на пътя. Ако има трудности – ще ги преодолеем, ако паднем – ще станем, ако се загубим – ще започнем отново.
Какво кара малкото дете да проходи? – Любовта. Пред него е образът на мама или тате, които го чакат на няколко малки крачки пред него. И то прави стъпка, и още една и ако падне става и започва отначало, и още веднъж, и после пак... и така хиляди пъти. Образът на нещо любимо пред него го кара да направи първата крачка и после да продължи с ежедневни тренировки. До пълен успех.
Образът на любима жена, деца, родители, мечтата за любима къща, кола, материални цели, купата на победителя – това са стимули, които могат да ни задвижат и да ни поддържат в трудни моменти на провал и да ни накарат да продължим, да станем и да започнем отново.
Значи това, с което трябва да започнем е въпросът – Има ли нещо, което може да ме предизвика да тръгна на път и да премина океана, или пустинята, или да обиколя света? Каква е тази картина, представа, образ, идея, нещо или някой, които могат да ме накарат да премина пустинята или океана? Какво би ме водило напред и в буря и в мрак, и в пек и би ми давало сили да продължа?
Точно, както е давало сили на всички велики хора, влезли в историята, описани в книги и учебници – откриватели, пътешественици, музиканти, писатели, учени, политици, водачи, спортисти. И те са обикновени хора, като всеки един от нас, и разликата е единствено в това, че те са намерили вълшебните думи, с които отварят пещерата и отприщват огромната мощна енергия, скрита вътре в нас самите. Ключовете на успеха. За всеки те са различни, индивидуални. Но едно е сигурно, всеки ги притежава. Там са. В него са. И чакат да бъдат открити. Успех!
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.
Читател написа:
Преди около 12 години
1. "Не можеш" е много силен код, който предвещава трудности в осъществяването на идеи.
2. Никога не търсете външен обект, който да ви подтикне да вършите нещо.
3. Статията е твърде обща и всъщност не е особено смислена.
4. Мотивацията е винаги вътрешна.
5. Курсовете и дипломите не правят човека!
6. За да помагаш на хората, трябва наистина да си преодолял собствените си демони.
Дали?
happy написа:
Преди повече от 13 години
Аз благодаря от дъното на душата си на госпожа Виктория Реувен за хубавите неща, които споделя с нас и които мене лечно ме карат да чувствам прилив на увереност и сила.Благодаря ви!
Клуб Плюс написа:
Преди повече от 13 години
Публикуваните материали на госпожа Виктория Леви-Реувен в Клуб 50+ са предоставени от нея като дар към хората, напълно безвъзмездно, за което й [b]благодарим[/b]!
Виктория Леви-Реувен написа:
Преди повече от 13 години
Здравей Красимир, като автор на написаното почувствах желание да ти отговоря.
1. Не е необходимо да го четеш.
2. Ако си го прочел, не е необходимо да остане само прочетено, а можеш да го претвориш в дела, точно както си го написал и ти.
3. Да пишеш е бизнес, в много от случая, но това тук го четеш безплатно, като дар за развитието на човечеството.
4. Аз лично не се "правя" н аМайка Тереза, защото съм майка само на моите деца и се казвам Виктория.
5. Що се отнася до парите ми, прав си добри са и то благодарение не на нуждаещите се, а на желаещите.
6. Благодаря ти за коментара, който ми помогна да изясна накои от своите позиции.
7. Имам свое правило "Обвиняваш другите в нещо, което в същнот сам притежаваш, защото ако не го притежаваш, няма как да го забележиш у другия".
Stankova Eleonora написа:
Преди повече от 13 години
А не станаха ли много мърморковците, които все някой и нещо им пречи?Понякога някой трябва да ни посочи нещата, които ни убягват и които ни пречат да живеем по най-добрия начин. аз харесвам такива четива, защото по простичък начин ми показват някои работи които не виждам улисана в ежедневните грижи и в поставянето на някакви измислени цели. Хубаво е,че има такива хора, които употребяват думите за добро и за красота, а не за хули, както правят повечето. И, уважаеми Красимир, умението да създадеш какъвто и да било бизнес е достойно за уважение, особено пък бизнес ,който е в полза на хората. Вероятно, когато отидете да си купите хляб не извиквате собственика на магазита да го ругаете как и защо е създал бизнес, от който се препитава.Останете си със здраве и бъдете щастлив!
Красимир Ризов написа:
Преди повече от 13 години
Не станаха ли много всезнаиковците с вълшебни рецепти за всичко които вместо да го претворят в дела се опитват да ни ги набиятв главите и се правят на майка Тереза? Явно в това им е бизнеса - да пишат. А благодарение на нуждаещите се явно и добри пари си докарват.