club50plus.bg

За нещата, които не можеш да си купиш, но които често са всичко

Казват, че когато човек напуска този свят душата му олеквала с 21 грама. Някой може ли да си представи как в 21 грама е събрано всяко едно вълнение, всяка една емоция, всяка една наша мисъл. Не е ли чудо това за секунда да се превърнем в Код, който тежи само 21 грама.

А някой може ли да каже колко пъти в житейският си път е плакал или се е смял, колко пъти е стигал до отчаяние или до пренапрежение от щастие?

Часовникът тиктака-умерено, отчетливо и важно, а най-вече необратимо. Я да видим тогава днес колко усмивки си откъснахме – 1,2... нито една или...

На два пъти в моят живот ми се случи да си изгубя усмивката

Странно е, но това ме променяше неузнаваемо. Лицето ми се превръщаше в кристално кълбо, ставах прозрачна за околните. Никой не ме забелязваше, не ме търсеше по телефона, бях като невидима жена. Сянка на себе си!

Търсенето на усмивката ми се оказа много трудно нещо. Винаги се намираше някоя ,,Бактерия" човешки-вкиснала, която да пресече порива ми в най-крехкия момент.

Опитвах, оглеждах се, очаквах, търсех – трудно се усмихвах. Какво ме правеше така мрачна, ранима, болезнено отчаяна?

Ще ви кажа тайната!

Докато живеех с мисълта, че мога да съм щастлива само ако околният свят е в синхрон с моите усещания, трепети, вълнения, желания и т.н., аз все се чувствах ограбена емоционално. Опитвах се да задържа до себе си всички, на които имах какво да дам от себе си. И естествено очаквах да взема за себе си дозата емоция от тях в замяна. Зависимостта на Щастието от околните фактори е пълна химера.

Един ден просто се уморих да препускам след ветровете в чуждите глави. Седнах, дадох си сметка колко съм уморена и категорично се промених.

Започнах да мисля за себе си като за най-добър приятел, откривах радостта в малките неща около мен, не чаках Някой да ме направи Щастлива, защото открих, че съм Щастлива с това, което нося в себе си. И ето, че лицето ми светна като малко слънчево зайче, усмихвах се, бях си самодостатъчна и се смеех от сърце. Дори на неприятните новини и мигове слагах щипка смях и усмивка. Очите ми прогледнаха. Всичко изглеждаше толкова различно.

Чувах гласове зад мен, вопли, стенания, упреци, обиди... обаче дори това ми стана много забавно и дори смешно през новите ми очи. Оставях без отговор и внимание горчивите изкривени лица и продължавах да се усмихвам.

Смехът ми се върна,

преоткрих чувството си за хумор, пощипвах съдбата закачливо и всичко изведнъж се промени за мен.

Има неща, които човек не може да си купи. Има и такива, които никой не може да му ги даде. Има обаче голямо значение с какво ще запълниш онези 21 грама Душа.

Аз лично сега запечатвам по една усмивка за всеки един от вас и ви я изпращам като малка компенсация за днешния ден!