И тази година отшумя празничният 24-Май. За различните хора различно премина този български ден.Едно общо събитие остана и сега да доминира около тази дата-абитуриенските балове. Аз тази година активно се включих в тях. На самия 24-май се придвижих до Смолян за това скъпо тържество на мой племеник. Изживяното от мен ще го помня дълго. Родопското гостоприемство на домакините, младежката красота и чистота в празничната вечер на тези момчета и момичета, неподправените трепети на техните родители,роднини и приятели. И всичко това на куп в новия център на тази родопска столица.
Тържественият водовъртеж, в който бях въвлечен тези три почивни дни ми припомни за красотите на този район на България, до които се докоснах миналото лято.
Скъпи приятели от Клуб 50Плюс, тогава остана недизказан разказът ми за видяното тук и затова сега реших да довърша пътеписа си за тази част на Родопа планина. Да извадя отново миналогодишните снимки, за да споделя с вас възхищението си от едно историческо място - Момчилова крепост. Една година по-късно дали ще мога да предам човешките емоции, които преживях тогава. Да се опитам.
Възстановената стара къща в горно Райково, която ни приюти беше чудна за отмора след преходите ни в околноста. След като бяхме със съпругата ми в близкото до Смолян село Момчиловци, с прилежащите му Дупчов камък и Васильов чучур, ние в поредния хубав летен ден отрано се подготвихме да посетим, неизвестната ни досега, Момчилова крепост. Нашите мили домакини с удоволствие ни извозиха с автомобил до табелата на тази сравнително нова забележителност на България (снимка0886 от галерията) .Следвайки върха на дървената стрелка, ние с желанието на покорители се насочихме по пътя нагоре, който бе в процес на довършителни работи. Вижда се, че е замислено сериозно дело, което ще бъде завършено в годините напред с цел да облагороди този район на Родопите.
На тихия балкански път за добра среща се разминахме с този родопски каубой (снимка 884 от галерията). След като ни показа радушно посоката към днешния ни обект, той ни остави, вперили очи в стръмното, което ни очаква(снимка 888). Наясно бяхме, че доста ще натоварим нашите градски тела в този ден. Още повече и като гледахме къде е заветния връх (снимка 889). С периодични почивки и умело водени от нашия млад домакин, се насочихме нагоре и все нагоре ( снимка 005).
След известно време стигнахме до родния трибагреник с вътрешната човешка гордост, че си изкачил този връх. Той е само на 1215 метра надморска височина, но и това не е малко за нас. За момент си представяш какво ли изпитват в такъв покоряващ миг големите алпинисти на техните осемхиляди метра. Но всичко с времето,си казваме насмешливо ние и се връщаме на нашата реална действителност. А тя може да се опише с две думи - вече си над вълните на това зелено море, което се казва Родопа планина.(снимки 23,13,14). Стоим, хванати за перилата и се оставяме яркото слънце да ни жули и да ни бръсне порива на планинския вятър. Оглеждаме с просто и въоръжено око цялата тази несравнима гледка около нас на върха,като започваме коментара за това историческо место. Разбира се кой каквото е чел, чул или разбрал.Тук някога преди векове са били крепостните стени на легендарния Момчил юнак. Загледахме се отвисоко в останалото от тях през изминалото време. (снимки: 1,2, 21,26,31,39)
А който имаше добра фантазия, веднага се видя сред мустакатите юнаци на този български войвода. Събрал ги тук на високото и съградил крепоста за отбрана на този дивен български район от настъпващите турски орди.Сякаш сега ще лумнат високите огньове, за да известят и на другите околни крепости за приближаващата опасност. Гледката е действително захласваща. Фотоапаратите ни щракаха безотчетно наляво и надясно,камерите обхождаха с единственото си око зелената безбрежност ширнала се пред нас,човешките очи ненаситно се пълнеха от видяното в тази част на България.
Красиво, Незаменимо, Божествено.
Неслучайно, всеки изкачил се на тази височина, спираше с човешките си приказки и затаяваше дъх пред гледката. Защото тук царуваше величествената природна тишина, необузданият порив на планинския вятър и картини от легендата за Момчил юнак и неговите смели мъже. Всички като нас идваха тук, докосваха се с почит до това историческо място и след като се налюбуват до насита на невижданата гледка, си тръгваха с гордост, че България е раждала такива юнаци.
Там горе, оставаха на върха и тези живи високопланински цветя, като природен дар за героизма на българските юнаци.(снимки 9, 34, 35)
Е, нагледахме се от високо,изпитахме тръпката на покорители на върхове, дружески ни облизаха планинските трепети на вятъра, кой както можа си представи що е било някога между тези крепостни стени, някой може и самия Момчил юнак да е срещнал в съзнанието си.
Събиращите се облаци над главите ни ни подканиха да се насочим към обрания път.Взехме си довиждане, а не сбогом с всичко що се виждаше горе- небе, планина, връх, крепост, герои, цветя. Погледнахме с благодарствени очи и към неспирно плющащия трибагреник, оставайки го тук да сигнализира за красивата ни България, вместо запалените клади на Момчил юнак.
Прибирахме се след поредната среща с Българското. Неусетно излязохме на чакълената насипка на новостроящия се път дотук. Разминахме се и с една от многото работни родопчанки от този район (снимка 42). Замисленото облагородяване на тази историческа светиня за Родопа планина е необходимо.
Може би при следващото наше идване ще се разминаваме с повече коли и хора. Ще светят лампите по този път и осветени ще са и новопостроените заведения около това място. Може би ще бъде и малко по-шумно с детските радостни възгласи и със строгите забележки на техните родители. Не знам...ще дойдем отново и ще видим.
Засега сме благодарни на тази девствена тишина.
Пристигнали на изходния пункт до новопостроения информационен център, ние се обърнахме отново към върха.Там горе ли бяхме наистина? При вятъра, при крепостните скали и при родния български трибагреник (снимка 889)
Скъпи приятели, дали съм успял да Ви предам и частица от това което изживяха душите ни на това място от красивата ни България. Преди близо една година оттогава...Надявам се да ми кажете открито.
Да живее България през вековете!
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
М.Дикова написа:
Преди повече от 11 години
Браво,г- н Дончев!Отново успя да ни преразкажеш невероятните си изживявания с толкова подробности и перфектни снимки уловили точните моменти ,че ние читателите се потопихме в разказа ти и ...усетихме трепета и възхищението от тези божествени места на прекрасната ни страна.Имах чувството докато чета тези слова,че вървя рамо до рамо редом с теб :) Бъди здрав и ти пожелавам да посетиш още много красиви места и да ги споделиш отново с всички нас ,както само ти можеш/казвала съм ти го не веднъж===> ти си невероятен разказвач ,а и не само!Прекрасен Човек!Творец!Успех!
Веси Тодорова написа:
Преди повече от 11 години
Уважаеми авторе,сърдечна благодарност за прекрасно пресъзададените гледки и историческа памет!Не съм посещавала това място.Но пък там където аз съм се докосвала до нашата природа и историческа памет,съм се удивлявала по същия начин както и Вие на това място.Нашата България е невероятно красива и неповторима! А където и да се "обърнем"....все паметна история,с която да сме горди Българи!Само дето днес не ни остава много време за да се насладим на това осмисляне от безпаметното ни пошло държавно управление.Поздрави!
Тинко Дончев написа:
Преди повече от 11 години
Благодаря Ви,от цялото си сърце за искрената оценка на написаното.
Маргарита Стоянова написа:
Преди повече от 10 години
Браво!!!Усетих атмосверата и красотата на Родопите,имах чувствоно че вървим заедно по пътеките и се наслаждаваме на девствената природа.Толкова красота ,която ти по свой начин ни караш да я усетим и да се почувстваме малко повече Българи!!!А затова че имаш дар слово и че си готин,просто творец!!!Чакам още и още да ни радваш,нас твоите приятели и почитатели!
Маргарита Стоянова написа:
Преди повече от 10 години
Браво!!!Усетих атмосверата и красотата на Родопите,имах чувствоно че вървим заедно по пътеките и се наслаждаваме на девствената природа.Толкова красота ,която ти по свой начин ни караш да я усетим и да се почувстваме малко повече Българи!!!А затова че имаш дар слово и че си готин,просто творец!!!Чакам още и още да ни радваш,нас твоите приятели и почитатели!