Къде се изгуби волята ти, Капитане?

Normal_volia

Училище по щастие

Какво е воля? Това е силата, която осъществява нашите желания. Нашите желания се зачеват точно така, както се зачева и дете – под формата на мисъл, идея, чувство, стремеж. След това узряват и се раждат, появяват се на бял свят.

Имаме желания, които не искаме да остават само на ниво желания. Те се натрупват, складират някъде в съзнанието ни и след което се появява една начална движеща сила, която ги издърпва, тласка, поддържа, направлява, докато не се осъществят и реализират. Този процес понякога е мигновен, понякога отнема години, в зависимост от желанието ни и от мощността на движещата  сила, на Волята, която преодолява всички съпротивителни сили по пътя към осъществяването им.

Къде е волята ни? Къде се крие тя?

Как можем да я намерим, развием, усилим, заякнем?
Това, което следва, е моя теория, за която нямам научни доказателства. Така че сами преценете доколко написаното може да ви бъде от полза.
Аз твърдя, че волята ни се заражда в началото, в долния край, на гръбначния стълб. В първа чакра. Паралелно с гръбначия ни стълб има енергиен поток, който се движи от долу нагоре и води желанията ни, породени в първа чакра, по пътя им към тяхното реализиране в седма чакра.

В първата чакра е коренчето на нашия живец, а в седма – короната, цъфтежът, резултатът. Там долу, в началото на тялото ни, се е събрала страхотно мощна енергия, която ние подтискаме, точно както са ни учили да подтискаме желанията си, да търпим.

Първото нещо, което ни учат, когато се родим

е как да подтискаме и контролираме желанията си. Спомнете си за уроците, които ни учеха да пестим количеството използвани пелени, за режима на ядене, пиене и спане.Учеха ни да извършваме това, което трябва, а не това, което ни се иска. Да подтискаме онзи силен вътрешен порив, който ни подтиква да вършим неща, да действаме, да летим. Колко пъти сте крещяли на вашите деца „Не тичай, ще се изпотиш", „Не бързай, ще се спънеш и паднеш (провалиш)".

Това са все послания, които крещят – Спри се! Не действай! Остави! Откажи се! Остъпи! Почини си! Ти не можеш да се справиш! И най-лошото – Какъв голям инат си! Ти все искаш да е на твоето! Крайно време е да пречупим ината /волята ти.

И тогава точно, както ботуш стъпква жестоко и безмилостно току-що поникналото стръкче и го смачква, убива го, така и вие, мили родители, учители, убивате стремежа, волята на вашите деца да постигнат това, което желаят. Пречупвате онзи енергиен поток, който води желанията към тяхното осъществяване. И това пречупване води до пречупване на индивидуалността на индивида и той остава „с пречупени крила", с неосъществени мечти за цял живот. И после го наричате „нереализиран потенциал", комплексар, губещ.

VIctoria_LeviТочно този енергиен поток,

нашата воля, нашата способност да осъществяваме своите желания, аз наричам Его/Живец/Желание/Воля за живот. Т.е. ние сме това, което са нашите реализирани желания и колкото повече желания реализираме, толкова повече се увеличава и нашият хъс, волята да живеем и да вървим напред.

Именно затова напоследък все по-често се чуват гласове против егото. „Убийте, унищожете вашето его, то е вашият най-голям враг". А наистина ли е така? Помислете - кой може да има най-голяма полза от това да останете лишени от Его/Воля/Желания? Точно така – тези, които искат да изпълнявате единствено техните желания и воли.

Един смачкан и безволев човек е лесно управляем

Той не може да се справи сам, става зависим и започва да търси своя Капитан, човек на когото да се подчинява. А вие такива ли сте? Такива ли искате да бъдете – без-волеви, без-егови послушници?

Хубавите новини, Капитани, са че пречупените крила зарастват.
Ситуацията е поправима. Да разрешим, да дадем на крилата ни, на волята ни, на енергийния поток, на Егото ни , да зараснат. Точно, както след пречупване костите на тялото ни зарастват сами, така се получава и с нашата воля за живот и осъществяване, със стремежа ни за реализиране на желанията , с нашия Живец с нашето Его.

Къде се раждат желанията ти, Капитане?

Оказа се, че се зараждат в основата на опашката ни (по материали и на кундолини йога), но реализацията се осъществява чрез главата. След раждането им, желанията ни преминават дълъг път, път често пълен с пречки, съмнения и страхове, които създават енергийни блокажи. И само волята ни, Капитани, може да ни помогне да преминем този път. Нека я закалим, тренираме. Ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Защото волята ни – това сме ние. Защото ние сме Капитани, и тук се слуша нашата воля! А ние имаме такава, нали?

 

 Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.

Създадена на 28.10.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари