club50plus.bg

Училище по щастие

Забелязали ли сте какво се случва обикновено в уличното изкуство – излиза човек, слага шапка с дъното нагоре и започва да играе, прави ни представление, т.е. раздава от енергията си. След което сваля шапката и я обръща (с дъното надолу), за да събира пари (получава).

Същото е и с ръката ни – когато е свита на купол и поставена над чаша или чиния – даваме знак, че не искаме повече да получаваме – „Благодаря, не искам". Обърната като купа с дланта нагоре – даваме знак, че сме готови да получим – „Моля дайте ми". Някои го наричат "просия", но то по-скоро е молба, като с ръката се дава знак за това. И не става въпрос само за пари или материални ценности, а също за любов и внимание, енергия във всякакъв вид.

Купа или купол

Готови сме да даваме или получаваме? А защо не и двете?
Но има и друг аспект – дали това което изразяваме, наистина отговаря на вътрешните ни чувства?

Дали, когато даваме знак – „благодаря, не искам" (купол) – или си сложим шапката на главата, или още по-точно – си вземем шапката и си отидем, дали е това, което наистина искаме с цялата си душа? Дали наистина сме честни към себе си, или се правим на „бедни и горди"? Дали всъщност не ни е трудно да поискаме – да свалим и обърнем шапката – и затова играем ролята на герои, които се справят сами? Дали не се надуваме, точно като купола, вътрешно или външно, за да не нараним егото си?

Наистина е нужна смелост да бъдеш цирков актьор, още повече смелост е нужна обаче да поискаш пари за това, което си напарвил или дал, да свалиш шапката си и да кажеш – готов съм да получа отплатата ви.
Да поискаш е смелост. Да потърсиш помощ е сила и смелост. Да признаеш, че не можеш да се справиш сам – смелост, сила и честност.

Да позволиш на другите да ти дадат е геройство

Аз се възхищавам на такива хора. Те са честни и признават открито пред всички своето състояние.
Колко от вас имат смелост да си свалят шапките, да спрат да играят някаква роля и да поискат отплатата?
Ако сте такива – свалям ви шапка!

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.