club50plus.bg

Безусловният и безвъзмезден дар, който притежаваме

Искам да ви разкажа своята история за моя път към любовта. Път дълъг и труден, съпроводен с лутане и колебания. След като преминах през всичките, натрупала опитност, днес се поздравявам с добри резултати и се надявам да съм в полза на другите.

Почти целият ми живот премина в атмосфера на нелюбов и поради невежество, самата аз произвеждах непрекъснато нелюбов. Болката в душата ми бе огромна и неизразима, пораженията по тялото съкрушителни, животът ми катастрофален. Чувствах, че любовта страхотно ми липсва, но не знаех как се стига до нея.

Моят път към любовта тръгна от осъзнаването и прошката.

Приех без условия и осъждане тъмната си страна като част от самата мен. Видях се като съвкупност от всичко нехубаво и хубаво, което бях в действителност и до този момент притежавах. Приех се такава каквато съм, одобрих се, после се харесах. Така сключих примирие със самата себе си. 

От най-ранна възраст имах болезнени съприкосновения с мъжете. Депресиращите спомени, угнетяващи душата ми, ме убиваха бавно, но сигурно. До момента, когато казах: Стига!

Поисках да изтрия всичко досегашно.

Продължих напред, като прощавах  обиди, унижения, ограничения и забрани, отхвърляне, неприемане, неподкрепяне, осъждане, злост, завист, сарказъм и ирония, изоставяне, вредителство и какво ли още не.

Край нямаше.

Представях си човека , спомнях си случката, водех диалог с него наум, казвах му какво мисля за ситуацията, но не тогава, а днес – от дистанцията на времето. Казвах му колко ме е наранил или натъжил, колко ме е оскърбил и унижил. Казвах му, че това никак не ми харесва и не искам да го имам пак. Не мога да го разбера, че не е могъл да постъпи по друг начин. После му прощавах щедро и благородно с думи, с чувство, с душата си.
Накрая му благодарях, че с негативното си отношение към мен е участвал в моето осъзнаване и израстване. И допринесъл за обогатяване на житейския ми опит.

Колкото повече се изпълвах с любов, толкова повече можех да давам на другите, толкова по-здрава и по-зряла ставах. Изхвърлих всички лекарства, с които притъпявах всяка остра болка в сърцето, в душата и в ума си. Постепенно се подобриха здравето ми, животът ми, емоциите ми. Тялото ми стана по-гъвкаво и по-младо, по издръжливо и дори по-жилаво. Нормализира се теглото ми. Вече съм ведра и усмихната, добра и любяща. Изпълнена съм с мекота и благост. Имам много сили, не се уморявам. Нещата, които правя, са успешни, стават бързо и лесно.

Сътворяването на любов ме поставя здраво в собствения ми център и намалява до минимум проявите на егото.

Любовта е безусловен и безвъзмезден дар.

Когато давам на някого подкрепата си, помощта си, разбирането си, одобрението си, не очаквам той да направи същото и за мен или да ми е благодарен. Няма значение как ще се отнесе към мен. Важното е, че аз обичам и подкрепям. В това е силата. Така никой не може да ме нарани повече. Дори и да се опита, аз не участвам, прощавам на часа, благославям го с любов и забравям. Така прекъсвам веригата на злото.

Любовта започва от обичането на самия себе си, преминава през обичането на другите, на природата, живота, земята и стига до Бога. Изживяването на любов ни свързва пряко с космическите енергии на любовта. Извършваме един здравословен и творчески акт на съприкосновение с Бога, който пълни душата ни с най-прекрасни намерения и пориви и ни помага да бъдем достойни любящи създания, имащи силата да творим заедно с Него любовта и с нея - бъдещето на света, който ни е подарил така щедро.